Page 188 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Както е известно от класическата теория на тестовете, с нарастването на вътрешната корелация
на задачите от една скала в теста се повишава и надеждността на теста, следователно за опти-
мизацията на тестовете този показател за хомогенността на задачите е много съществен и би
следвало техният брой в теста да се минимизира.
Като обобщение на анализа на тест 1 може да се каже, че проведената апробация на този
тест позволи да определим измерителните характеристики на отделните тестови въпроси и тъй
като не открихме дефектни въпроси или неработещи грешни отговори, всички те може да по-
пълнят банката от въпроси за изпита по „Статистически методи в спорта“.
Вторият тест за семестриален изпит е съставен от 51 въпроса с избираем отговор, които
не се срещат в първия вариант. На този вариант на теста са се явили общо 74 студенти, като
45.9% от тях са отговорили на всички въпроси, а най-високият процент на пропуснатите въп-
роси е в границите от 1 до 9%. Това показва, че и в този вариант на теста няма необичайни
поредици от пропуснати въпроси и е добра индикация за подготовката на студентите по всички
раздели от учебния материал. Най-високият регистриран бал е 41 точки при възможен мак-
симум от 51 точки. Средният бал е 26 т., стандартното отклонение – 6.5 т., а коефициентът на
вариация – 25.4%. Подобно на първия вариант, и тук, във втория тест прави впечатление, че
74% от студентите имат бал, по-нисък от максималния възможен (51 т.). Това може да се
дължи на редица фактори като технически затруднения при попълването на теста, голяма
трудност, малко време и други причини.
Разпределението на баловете е леко близко до нормалното по отношение на ексцеса
(Еs = 0.27) и е леко асиметрично (Аs = -0.516).
Доверителният интервал на средния бал е стеснен спрямо тестовете от предварителния
експеримент (28.8 – 25.6 при α = 0.05)
Средната дискриминация и алфата на Cronbach са еднакви с тази на първия тестови вари-
ант. Дискриминацията му е много висока (0.963), а надеждността – недостатъчно добра
(α = 0.752). Средната трудност на теста е 50.2% (Фигура 27).
Това означава, че средната трудност на теста отпада като причина за високия процент
явили се на изпита студенти, които имат ниски резултати. Остава да се проверят останалите
възможности, като технически затруднения или недостатъчно време за попълване на теста.

Фигура 27. Среден процент от максималния бал

Подобно на първия тест, и при втория няма въпроси с отрицателни корелации с общия бал,
което е добра косвена индикация за валидността на теста предвид факта, че той е съставен въз
основа на преподавания и изучаван учебен материал по тази дисциплина.
Основните характеристики на въпросите са представени в обобщената Таблица 29. По
принцип в дъното на таблицата са тези въпроси, които имат прекалена трудност и много ниски
стойности на дискриминация и корелация с общия бал. Такива въпроси понижават надеждно-
стта и икономичността на всеки тест. Това обаче не означава, че трудните въпроси непременно

186