Page 244 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

11. За установяване на коефициентите на корелация между двете групи се използва
таблицата на Flanagan (Приложение 1), като по хоризонтала се намира най-близкото
до 100% число и се засича по вертикала с най-близкото до 58%. В случая коефициен-
тът на корелация попада в таблицата между стойностите 0.65 и 0.67 и трябва да бъде
отчетен като r = 0.66. Тази стойност представлява и индексът на дискриминация на
съответния въпрос. В случая въпрос № 1 с правилен отговор 2 има добър индекс на
дискриминация и съответно, ако само това е критерият, по който се избират въпро-
сите в окончателния тест, този въпрос има добра валидност по отношение на учеб-
ното съдържание, за чието измерване е предназначен да измерва. По принцип всеки
грешен отговор се очаква да има отрицателна корелация, а верните отговори – поло-
жителна. С други думи, очаква се, че в слабата група по-голям брой тестирани лица
ще избират някой от грешните отговори.
12. Изчислява се индексът на трудност като относителен дял между общата сума на
броя верни отговори на въпроса, разделена на общия брой използвани за анализа тес-
тове, и се умножава по 100, за да се превърне в проценти. За въпрос № 1 от колона 8
индексът се получава от сумата на верните отговори в двете групи (29 + 19 = 48),
разделена на сумата от верните и грешните отговори (48 + 10 = 58), умножена по 100
(т.е. 83%). Колкото по-висока е стойността на индекса на трудност, толкова по-лесен
е въпросът, като се приема, че въпросите над 90% са много лесни, а тези под 10% –
твърде трудни. Оптималната трудност на целия тест се смята, че трябва да бъде
средно от 50 до 60%.
13. Определя се атрактивността на дистракторите (неверните отговори). Прието е, че дис-
трактор, който не е избран от поне 2 или 3% от тестираните лица, е неработещ и не
допринася за разграничаване на успешните от неуспешните лица. Такъв дистрактор
трябва да се замени с по-атрактивен вариант за отговор. В Таблица 53 такъв е отговор
4 на въпрос номер 3.
14. В колона номер 10 се отбелязват всички въпроси, които се нуждаят от ревизия, както
и причините за това. Въпросите се изменят по начин, смятан за по-подходящ.
В Таблица 53 от ревизия се нуждаят въпроси 1, 3 и 5. При въпрос 1 очевидно 3-тият дист-
рактор не работи. Въпросът може да бъде представен в алтернативен вид (с два отговора – верен
и неверен) или да се измени съдържанието на третия дистрактор. Въпрос 3 се нуждае от много
сериозна ревизия, тъй като той въобще не работи добре – има ниска дискриминация и не позво-
лява да се разграничат добрите от слабите отговори, твърде лесен е (индексът на трудност е 0.00,
т.е. отговорите на „добрите“ и на „слабите“ са идентични), дистрактор 2 и 3 не са много атрак-
тивни, а 4-тият дистрактор не работи въобще. Въпрос номер 5 също се нуждае от сериозна ре-
визия. При него коефициентът на корелация е отрицателен, тъй като по-голям брой лица от сла-
бата група са отговорили вярно, отколкото лицата от силната група. Това означава, че в смис-
лово отношение въпросът измерва точно това, което екзаминаторът не желае да каже на изпит-
ваните лица. Дистрактор 4 е прекалено атрактивен за силната група, което навежда на мисълта,
че или формулировката на отговора е силно подвеждаща, или е сбъркан ключът за оценка на
въпроса. Дистрактор 2 не работи и се нуждае от внимание.
15. Преписва се новата адаптирана версия на теста, за да е готова за следваща апробация.
Този продължителен процес на оптимизация на дидактическите тестове е колкото на-
учна, толкова и творческа дейност.
16. Съхраняват се всички варианти на тестовете, за да може във времето да се създаде
банка от въпроси за генерирането на нови еквивалентни надеждни и валидни тестови

242