Page 242 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 242

Когато  се  налага  да  се  определи  критичната  точка  на  успеваемостта  в един критери-
            ален тест, трябва да се изпълнят стъпки 8, 9 и 10. Начините за процедиране и подходящите
            математически равенства са описани по-долу.

                 8.5.2. Емпирични методи за установяване качествата на критериален тест
                 За да се установят валидността и другите измерителни характеристики на всяка задача и на
            целия критериално-ориентиран тест, може да се приложи една емпирична методика, която не
            бяхме срещали описана до момента в българската педагогическа литература. За сметка на това
            методът се цитира в редица западни издания и учебници, свързани с научноизследователските
            методи в образованието по физическа култура и спорт (Research Methods in Physical Education,
            Recreation and Sport). Това е методът на Flanagan, публикуван за първи път през 1939 г., а табли-
            ците за определяне на коефициентите на корелация са публикувани едва през 1960 г.
                 С този метод педагогът може бързо да изчисли индексите на дискриминация и на трудност
            на всеки въпрос, както и да установи с помощта на таблица коефициента на корелация (който
            изразява нейната степен на валидност). В същото време, с помощта на честотния и на семантичния
            анализ, стана възможно да се преценят качествата на всеки дистрактор във всеки тестови въпрос.
            Общата валидност на целия тест също може да се изчисли като средноаритметична на валидността
            на всички въпроси. Този практически метод, който се използва и при установяване на валидността
            на класическите (нормативните) учебни тестове, съкращава чувствително времето за админист-
            риране и на критериално-ориентираните тестове и респ. увеличава тяхната икономичност. Ме-
            тодът дава възможност и за оптимизиране на тестовете, и за подобряване на техните измерителни
            характеристики валидност и надеждност.
                 Вторият метод, на който се спираме, е свързан с определяне на стандартите за успешност
            („cut off“) при критериално-ориентираните тестове, които са много подходящи за експресна ин-
            формация относно степента на овладяване на даден учебен материал, раздел или дидактическа
            единица, и то в хода на самото обучение или самообучение (т.е. в кратък период от време).
                 Приложението на тези методи ще илюстрираме с помощта на събрания опит от конструира-
            нето и апробирането на един критериално-ориентиран тест за контрол върху знанията на студен-
            тите от НСА „Васил Левски“ в областта на „Етикета и правилника по голф“. Тестирането бе про-
            ведено в рамките на 75 мин., от които на първите две части от теста се падат по 30 мин., а на трета
            част – 45 мин. Между двете части на теста се прави почивка от 10–15 мин. Тестираните лица нямат
            право да ползват никакви учебни или други материали при попълването на двете първи части на
            теста, докато за третата му част им е позволено да ползват всичко, което би им послужило за на-
            мирането на верните отговори (ръководства, записки, учебници, нормативни документи, правил-
            ници, решения по приложението на правилата на играта, хандикеп системи и др.).
                 Алгоритъма за приложение на първия метод (метод на Flanagan) ще илюстрираме с изчисля-
            ването на измерителните характеристики на 5 въпроса от теста по голф.
                 1. Подреждане на тестовете съобразно техния бал в низходящ вариационен ред.
                 2. Разделяне на тестовете в подгрупи в следните пропорции – 9, 20, 42, 20, 9%, като средните
                    42% от тестовете се пренебрегват за последващите изчисления. При 100 теста това озна-
                    чава да се отделят най-добрите 29 и най-слабите 29, като се отстранят средните резултати
                    – 42 теста, след което от най-добрите и от най-слабите симетрично се отделят 9 най-добри
                    и 9 най-слаби. В случай на изравнени резултати се избира необходимият брой чрез случаен
                    подбор между тях.
                 3. Подготвя се таблица за нанасяне на първичните данни на първите 5 въпроса, като действи-
                    ето се повтаря толкова пъти, колкото е необходимо (например при 39 въпроса ще са необ-
                    ходими 8 подобни таблици (Таблица 53).


                                                           240
   237   238   239   240   241   242   243   244   245   246   247