Page 199 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 199

Таблица 37. Допълнителен анализ на въпрос 32 от тест 4





















                 От допълнителните анализи на въпрос 32, илюстриран с Таблица 37, се вижда, че този
            въпрос е много труден (Т = 11.1%), с отрицателна дискриминация (d = -17.6), при това и двете
            коригирани стойности на трудността на въпроса са отрицателни по стойност. Тъй като при
            изчисляването и двата коригиращи дискриминацията индекса отчитат броя на действително
            избраните алтернативи за отговор от всички тестирани лица, отрицателните им стойности са
            индикация за възможен дефект в задачата. За да се  установи това, е необходим и анализ на
            функцията на възможните отговори (въпрос 32). От допълнителните анализи става ясно, че при
            верен  отговор С – коефициент  на контингенция (4-ти  поред  в  задачата),  най-висок процент
            (52%) от успешните студенти са избрали отговор 3 (Ф-коефициента на корелация), докато в
            неуспешната група най-високият процент (41.2%) се наблюдава при отговор 2 (корелация на
            Spearman). Очевидно в някаква степен успешните студенти са подведени от формулировката
            на въпроса, тъй като Ф-коефициентът е предназначен за установяване на силата на зависимост
            между два алтернативно скалирани признака, а както е известно, алтернативната скала е раз-
            новидност на интервалната и в този смисъл и отговор 3 е верен отговор за тези, които познават
            основните видове скали, но не могат да разграничават техните разновидности. За да се подобри
            функционирането  на задачата, е  желателно или да се преформулира основата ѝ, или отговор
            3 да се замени с по-слабо „атрактивен“ грешен отговор, например частична корелация.
                 Следващият въпрос с отрицателна корелация е 47-и. Неговите измерителни характеристики
            са подобни на тези на предишния въпрос 32 – висока трудност (Т = 33.3%), корекции за труд-
            ността от шанса (17.5%), корекция на Horst (-1.7) и отрицателна дискриминация (d = -5.9%). На
            пръв поглед сходството между двете задачи води към еднакво крайно решение, че причината за
            недоброто функциониране на въпроса трябва да се търси в нейната формулировка или в пред-
            ложените варианти за отговор (грешни и верен). Това решение обаче би било грешно, тъй като
            от допълнителните анализи на разпределението на отговорите в силната и в слабата група личи
            тенденция на изравняване на процентите между 3 от посочените 4 отговора, а също между тех-
            ния процент и процента на тестираните от двете групи, които не са дали отговор на този въпрос.
            При това положение въпрос 47 би било редно да се отнесе към друг типичен случай, какъвто
            вече описахме подробно с анализите на задача 6, т.е. стратегията на случайния отговор.
                 Решенията, които може да се вземат за всички въпроси, при които по безспорен начин е
            установено налучкване, са в две посоки: по отношение на тестовете – превантивно, чрез отне-
            мане на точки от бала или даване на наказателни точки, по отношение на учебния процес –
            допълнително разясняване на неусвоения материал, когато въпросът е оценен от експертите





                                                           197
   194   195   196   197   198   199   200   201   202   203   204