Page 195 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

са оформи намерението ни да потърсим достатъчни доказателства за приемането или отхвърля-
нето на подобна хипотеза в предстоящата ни експериментална дейност.
Всичко това ни накара в новата банка от въпроси с избираеми отговори да сведем до мини-
мум всички онези, които са показали дефекти при проведените апробации. В същото време
потърсихме възможности в общата банка тези въпроси да се заменят с максималния възможен
брой въпроси с графично онагледяване.
Трябва да отбележим, че аналогични резултати, конкретни примери и методи за преодо-
ляване на негативите от лошо работещите въпроси при оценяване на резултатите от обучени-
ето са описани от автори като G. Sax [259], D. Thissen и H. Wainer [269], E. Thorndike и Е.
Haggen [271] и др., а при оценяването на знанията в отделни видове спорт – от B. Johnson, J.
Nelson [212], D. Mathews [232], Т. Baumgartner и кол. [158] и др.
У нас подобни методи и примери срещаме в изследванията, свързани с оценяване на зна-
нията по български език от Е. Герганов [32] и Е. Стоименова [125], по математика – от С.
Гроздев [317], Е. Стоименова и С. Гроздев [318] и областта на спортната аеробика и спортните
танци [42, 43, 44, 92].
Четвъртият тест за семестриален изпит с избираеми отговори също е съставен от 51
въпроса. Той е изтеглен на редовната изпитна сесия на 63 студенти (вж. прил. 02.8.). Средната
дължина на серията от отговори при него е 37.2, като най-дългата серия от дадени отговори на
въпросите е 22. И при този тест най-високият процент от явилите се студенти пропускат от 1
до 9% от всички въпроси. За разлика от първите три теста, в 4-тия тест се отбелязва относи-
телно висок брой тестирани лица с по-голям процент пропуснати въпроси. В интервала от 10–
19% пропуснати въпроси попадат 14.3% от тестовете, в интервала от 20–29% – 7%, а двама от
студентите не са дали отговор на повече от 40% от теста.
Това процентно разпределение на пропуснатите въпроси дава основание да се предпо-
ложи, че независимо от случайния (лотарийния) подход при тегленето на номерата на въп-
росите за този тест, 4-те теста за семестриален изпит не са еднакви по отношение на тяхната
средна трудност. Това предположение позволява да се оформят две статистически хипотези:
нулевата Н : μ – μ = 0 и алтернативната Н = μ - μ ≠ 0. Приемането или отхвърлянето на
1
2
2
1
1
0
една от тях при определена гаранционна вероятност, при наличието на достатъчно данни от
проведения предварителен и централен експеримент в периода 2003–2006 г, не представлява
проблем и анализът на получените резултати се разглежда в края на тази глава.
Общите характеристики на този тест обаче не се различават чувствително от тези на оста-
налите 3 теста. И тук дискриминацията на целия тест е много висока (d = 0.950), а надеждността
– недостатъчно добра (α = 0.754).
Разпределението на баловете е с изразена положителна асиметрия (Аs = 1.58) и с леко по-
нижен ексцес (Еs = -1.48) (Фигура 29).

193