Page 198 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

От Таблица 36 се вижда, че въпрос 6 има нулева дискриминация и е сравнително труден
(Т = 34.9%), а Фигура 30 показва, че четирите отговора на въпроса са посочвани от висок про-
цент студенти както от силната, така и от слабата група. Прави впечатление обаче, че най-много
студенти от силната група са избрали грешните отговори 3 (интервална) и 4 (нито една). В съ-
щото време студентите от слабата група, дали грешни отговори, са предпочели отговори 2 (про-
порционална скала) и 3 (интервална). Тази смесена картина на грешните избори говори за това,
че отговорите са посочвани на чисто случаен принцип (чрез „налучкване“), което се отчита и
от стойността на коригираната от този шанс трудност (16.4%) и от корекцията на Хорст
(12.7%). В подобни случаи не е необходимо да се въвеждат каквито и да е корекции както в
самия въпрос, така и в избираемите отговори. Последните „работят“ добре, тъй като всички са
били избирани.

Фигура 30. Функция на отговорите на въпрос 6

Една от познатите и описани в литературата практики за минимизиране на стратегията за
налучкване на верните отговори е или въвеждането на наказателни точки за грешен отговор,
или отнемането на точки от общия бал. В случай че се прилага която и да е от двете техники
обаче, тя задължително трябва да бъде включена в инструктажа, предхождащ провеждането
на теста, и в описанието и спецификацията на теста.
Съвсем друг е случаят със смисъла и насочеността на въпрос 32, който, подобно на въпрос
3, има отрицателна корелация с общия бал.
Въпросът е:

32. Кой коефициент на корелация се изчислява, ако двете променливи величини са номи-
нално скалирани:
А/ корелация на Пирсън; Б/ корелация на Спирмън;
В/ Ф-корелация; Г/ С-коефициент на контингенция.

Той предполага както репродуктивни знания на дидактически единици от различни изуча-
вани раздели (видове признаци, видове скали, видове коефициенти на корелация и условия за
тяхното коректно приложение), така и мисловна дейност с креативен характер (асоциации,
комбинаторика, оценка на условията и решаване на дадена проблемна ситуация или казус). От
тази гледна точка наличието на по-голям брой подобни въпроси в един тест е показател за пре-
подаване и контрол върху резултатите от обучението, тясно обвързан с изконната ценност на
образованието за всеки индивид и за обществото като цяло. В същото време то е показател и за
синхронизация на контрола върху учебните постижения с основните целеви функции на вис-
шето образование – формирането на личности, способни на просперитет чрез професионалната
си реализация.
И ако по принцип ценността на въпросите, свързани с решаването на проблемни ситуации,
е неоспорима и неотменна част от съвременните разбирания за целите на образованието, по-
специално на висшето образование, то начинът, по който те функционират в даден тест, се
определя в много голяма степен от тяхната конкретна формулировка и от характеристиките на
варианти за отговор.

196