Page 181 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

7.5.3. Установяване и оптимизиране на измерителните характеристики
на отделните въпроси с множествен отговор

Тъй като анализът на характеристиките на всеки тестови въпрос, задача или казус е свър-
зан с много голям обем от информация, в изложението ще се спрем само на тези въпроси от
теста за семестриален изпит на задочниците, които представляват гранични случаи и се нуж-
даят от корекции, преди да бъдат включени във втората версия на новата банка от въпроси с
избираем отговор. По този начин процедираме и с всички тестове от текущото оценяване на
редовните студенти.
От данните при обработката на въпрос 2 от теста се установи, че той има отрицателна
корелация с общия бал, което налага да се установят причините за това. Формулировката на
всеки въпрос от тестовете може да се види в съответните приложения, но за улеснение в този
случай я прилагаме на място в текста:
2.Каква информация носят показателите за средно равнище на променливата величина:
а) за свойството на стойностите да се групират около дадена стойност;
б) за вариативността на показателите;
в) за вида на разпределението.

Измерителните характеристики на всеки въпрос в ТЕСТАН 6.5 се появяват на изхода в
отделни таблици и графика, придружени с кратък текстови коментар.

За да илюстрираме това, прилагаме следващата извадка (лявата част от оригиналната таб-
лица) от обработките (Таблица 25).

Таблица 25. Стандартна скала за въпрос 2

При анализа на индексите на трудност и дискриминация се установява, че въпросът е от-
носително труден (Т = 39.1%) и не може да разграничава добрите от неуспелите задочници
(d = 0.00). Очевидно от всички 43 души, дали отговор на този въпрос, грешки са допуснали
както студентите от групата с висок бал, така и тези с нисък бал.
Още по-информативни за степента на дискриминацията са двата коефициента на корела-
ция (точково-бисериалната и коригираната бисериална корелация). От класическата теория на
тестовете (разгледана в част 2) е известно, че точковата бисериална корелация е по-точен по-
казател за дискриминацията на една задача, тъй като тя се изчислява като зависимост между
две величини, едната от които е алтернативно скалирана (успял–неуспял), а другата е промен-
лива и заема стойности в границите на даден интервал. При това тя не се изчислява само от
двете групи лица (успели–неуспели), както се изчислява индексът на дискриминация, а от сред-
ните стойности за всички лица. Тъй като при изчислението на точковата бисериална коре-
лация не се отчита фактът, че самата задача е част от скалата (теста), се изчислява и коригира-
ната ѝ стойност (-0.289). В дясната част на оригиналните таблици са изчислени и някои до-
пълнителни характеристики на задачата (Таблица 26).

179