Page 180 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Когато се проследи корелацията на всеки тестови въпрос с общия бал от теста (графа 3), се
вижда, че с много ниска корелация с общия бал са и въпросите с номера 9 (r = 0.134); 24 (r =
0.182) и 26 (r = 0.174), а с ниска корелация – тези с номера 4, 12, 29 и 30.
По принцип се очаква, че при отстраняването на подобни въпроси надеждността на теста
ще се повиши. Тази статистическа обработка се намира в отделна таблица. Данните за ефекта
от елиминирането на всеки въпрос са дадени в графа 8. Например, ако се отстрани само един
въпрос – този с номер 2, надеждността на теста ще се повиши от 0.604 на 0.704 и респ.
2
коефициентът на определеност (r .100) ще нарасне от 36.48 на 49.56%.
Все пак, като се има предвид фактът, че по принцип отстраняването на такива въпроси от
окончателния вариант на теста води до повишаване на надеждността, но, от друга страна,
намаляването на броя на въпросите има точно обратния ефект (т.е. намаляване на надежд-
ността), става ясно, че е желателно общият брой на въпросите да се запази, а в конкретния
случай дори да се увеличи. Възможните сценарии за изход от тази ситуация са:
- въпросите с несполучливи измерителни характеристики да се преформулират и не-
атрактивните им дистрактори да се заменят с други;
- те да се заместват изцяло с други, по-добре „работещи“ въпроси.
Анализът на обобщените статистически показатели за целия тест се представя още веднъж
в разпечатките на програмата, като се прави дисперсионен анализ и се изчислява F-критерият
на R. Fisher (Таблица 24).

Таблица 24. Еднофакторен дисперсионен анализ

Графа 1 – Source of variation – квадрат на вариацията
Графа 2 – Sum of square – квадрат на сумите
Графа 3 – Degrees of freedom – степени на свобода
Графа 4 – Mean of squares – средна на квадратите
Графа 5 – F ratio – F-критерий
Графа 6 – Probability of F – вероятност на F
Графа 7 – Review of scale statistics – преглед на статистиката на скалата
Графа 8 – Summary intercorrelations – обща интеркорелация

В конкретния тест алтернативната хипотеза (Н1), която гласи, че разликите между отдел-
ните въпроси е статистически значима, е потвърдена с много висока гаранционна вероятност
(Femp.21.7 > F0.01 3.36, при степени на свобода k1 = 29 и k2 = 45–29 = 16).
От теорията на статистиката е известно, че този метод предполага доказано нормално раз-
пределение на вероятностите и равни дисперсии. В конкретния случай обаче и в двете условия
има известни отклонения, което ни дава основание да се отнасяме с известни резерви към този
извод и да направим обстоен анализ на измерителните характеристики на всяка тестова задача
поотделно.

178