Page 174 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

По подобие на конструирането на банката от въпроси с отворени отговори, и тук при фор-
мулирането на въпросите и на техните отговори отчетохме пропорционалното разпределение
на изучаваните дидактически единици в учебните раздели, включени в учебните планове. Бан-
ката от въпроси с множествени отговори бе изготвена през лятото на 2004 г. и обхващаше общо
201 въпроса върху учебния материал и 4 въпроса за изясняване на отношението на тестираните
студенти към трудността на теста, времето за провеждането му и предпочитанията им за на-
чина на изпит. Тези въпроси трябваше да фигурират при генерирането на всеки тестови вари-
ант, независимо дали става дума за крайна или за текуща оценка. По този начин при апробация
става възможно да се реализират от 4-та до 6-а стъпка на методиката, т.е. да се проследи мне-
нието на студентите за формата на изпита и за условията на провеждането му успоредно с ус-
тановяване на реалните измерителни характеристики на използвания вариант и включените в
него тестови въпроси, задачи или казуси.
Принципно методиката за генериране на тестовете за семестриален или за текущ изпит е
същата, както използваната при тестовете с открит отговор, но разликата е, че при въпросите с
множествен избор съществуват и други възможности за съставянето на напълно еквивалентни
по смисъл и съдържание тестови варианти, които не са възможни при първата тестова банка.
От една страна, този нов момент води до значително по-голяма мобилност на системата, а от
друга страна, е много добра превантивна мярка срещу опитите на студентите да преписват,
известни в практиката като „cheating problem”.
Например при вече конструиран вариант на един тест (със спазени пропорции на включените
дидактически единици, за които се отнасят въпросите) е възможно да се конструират негови на-
пълно идентични еквиваленти чрез прилагането на няколко чисто технически процедури:
1. При всеки вариант на теста мястото на верните отговори на всеки въпрос се определя
чрез случаен подбор. В случая много занимателна и полезна е т.нар. техниката на зара
по отношение на верните отговори. Тя е много практична, тъй като в преобладаващия
брой въпроси броят на дистракторите много рядко надхвърля 5 (стойност, към която,
като прибавим и верния отговор, напълно отговаря на максималния възможен брой из-
ходи от единичното хвърляне на един зар). Това означава, че от един тест може да се
генерират само с тази елементарна техника практически достатъчно голям брой вари-
анти на теста, които да гарантират минимизиране на ефекта от директното преписване
или разпространение на ключа за верните отговори сред студентите или тестираните
лица. При това по този начин се избягва и един друг ефект – систематичното поставяне
на верните отговори на централна позиция и респ. Увеличаване на шансовете за „налуч-
кването“ им.
2. От гледна точка на основните дидактически принципи въпросите в един тест би тряб-
вало да следват логиката на преподаваната материя. От гледна точка на контрола
върху учебните постижения обаче това съвсем не е задължително условия, а точно
обратното – именно чрез случайния подбор на въпросите в един изпит се гарантира
представителност на извадката от въпроси по отношение на генералната съвкупност
„изучавани дидактически единици и раздели от определена област“. Това на прак-
тика означава формулирането на две възможни хипотези, за които при сравнителния
анализ на специализираната литература също не открихме някакви методики, ана-
лизи или практически препоръки. Двете хипотези са следните: мястото на въпросите
в един тест влияе (респ. не влияе) върху наблюдавания общ тестови бал. Доказването
или отхвърлянето на всяка от тези две хипотези преминава през апробацията на ек-
вивалентни варианти.

172