Знаменити борци, възпитаници на НСА
ДИМИТЪР ДОБРЕВ
На Олимпиадата в Рим през 1960 година става вторият българин - олимпийски шампион (след Никола Станчев, 4 години по-рано, в Мелбърн).
Роден е на 14 април 1931 година в село Езерче, Разградско. Състезава се за "Академик". На Олимпиадата в Мелбърн през 1956 година печели сребърен медал в категорията до 79 кг (борба-класически стил).
Шампион е и в двата стила борба на Младежкия фестивал в Москва, 1957 г. Обявен за Спортист на годината през 1960 г. Майстор на "центур", хватка, донесла на Добрев най-много победи с туш в многобройните състезания. От стойка той успешно прилагаше събаряне назад.
Разностранен талант - в спорта навлиза чрез леката атлетика, гимнастиката, бокса и вдигането на тежести. Като щангист става шампион на България и майстор на спорта.
Като голям спортист и спортен специалист се оформя във ВИФ (сега НСА). Като треньор се отдава на подготовката на борци в класическия стил.
ПЕТЪР КИРОВ
Бил е състезател по класическа борба в категория до 52 кг. През 1965 г. е шампион на България след което до 1976 г. е неизменен национален първенец за страната.
Има много изяви на международния тепих – спечелени титли и медали – общо 52 златни медала в категорията си. По значителни от тях са:
1966 г. – шампион на Балканите – Любляна, Югославия
1967 г. – шампион на Европа – Минск, Беларус
1968 г. – Олимпийски шампион в Мексико и сребърен медал от Европейско първенство във Вестерс, Швеция.
1970 г. – Световен шампион – Едмонтън, Канада и Европейски шампион – Берлин, Германия
1971 г. – Световен шампион – София, България
1972 г. – Олимпийски шампион – Мюнхен, Германия
1974 г. – Европейски шампион – Мадрид, Испания и Световен шампион – Катовице, Полша
1976 г. – Европейски шампион – Ленинград.
В
многобройните
схватки
на
олимпийския
, световния
и европейския
тепих
Киров
успешно
прилагаше
: специфично
гмуркане
и
преобръщане
със
захват
глава
отгоре
; сваляне
с
придърпване
на
ръка
; събаряне
с
влизане
в
трупа
; раменни
и
поясни
хвърляния
от
стойка
. В
партер сполучливо
носеше
през
мост
, вдигаше
и
хвърляше
заден суплес
. Победи
с
туш
постигаше
чрез
преобръщане встрани
ръка
в
ключ.
Като активен спортист е и студент в НСА. По-късно завършва аспирантура в Москва. Понастоящем Петър Киров е доцент, препо-давател в Национална спортна академия.
ГЕОРГИ МЪРКОВ
Роден е на 5 април 1946 г. в Горно Вършиново, Пазарджишко. 
Състезава се за "Левски-Спартак". Като специалист и спортист се оформя във ВИФ, сега НСА, чиито възпитаник е. Един от най-титулованите български борци. След завършване на средното си образование постъпва във висшия ЖП институт, където се признава и военната му служба. В този период тренира в „Локомотив", - София, под ръководството на Георги Дамянов. Дотогава играе в категория 57 кг. След преминаването му в „Левски Спартак" той се състезава в категория 62 кг, където се налага като титуляр — 1970 г. На световното първенство същата година в Едмънтън — Канада, печели бронзов медал. От септември 1971 г. до септември 1972 г. Мърков печели всички възможни титли: олимпийски шампион в Мюнхен — 1972 г., световен шампион в София - 1971 г., европейски шампион в Катовице — Полша и сребърен медал в Мадрид.
За да постигне тези успехи, Мърков успешно прилагаше: гмуркане — събаряне; хвърляне през гърди и сваляне с превъртане от стойка. В партер сигурно използваше носене от мост, а често и серия от носене.
След дипломирането си в НСА става треньор в „Левски-Спартак" и помощник на Бобе Доросиев в националния отбор по борба. Има големи заслуги за подготовката на изтъкнатите ни борци Живко Вангелов и Стоян Балов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ
Завършил НСА. Роден на 03.04.1949 г. в с. Склаве, Благоевградско. С борба започва да се занимава, когато постъпва в едно от софийските училища. Веско Маринов, треньор в „Левски-Спартак", запознава Сашо с азбуката на класическата борба. В този клуб той има възможност да тренира с такива известни партньори като Венко Цинцаров, Радко Касабов, Марин Колев и Иван Цолов, под ръководството на известния наш треньор Слав Славов. За утвърждаването му на международния тепих голяма заслуга има двукратният олимпийски шампион Боян Радев, който отделяше време да прави тренировъчни борби на Сашо. Когато Томов стана за пръв път световен шампион в София — 1971 г., беше понесен на раменете на учителя и партньора Боян Радев.
На пръстите на едната ръка се броят българските спортисти, които имат толкова богата колекция от медали като Александър Томов. Седемнадесет медала, от които 5 световни, 5 европейски титли, 3 сребърни олимпийски медала, световен студентски първенец, 2 сребърни и 1 бронзов медала от европейски първенства. От седемдесет победи 40 завършват с туш, 19 — с дисквалификация на съперниците, 1 — с явно превъзходство и 10 — по точки. Една прегръдка на съперника с фантастично хвърляне през гърди бяха необходими на Сашо да залепи плещите на съперника върху тепиха. Двадесет и четири от победите с туш са от хвърляне през гърди. В техническия арсенал на Томов бяха: събаряне назад (5 победи с туш); поясни хвърляния (3 победи с туш); сваляне с оглавник; сваляне с въртене под ръка; сваляне с гмуркане; сваляне с придърпване на ръката; контриране и затискане (8 туша). В партер основна хватка беше носене през мост. Когато за пръв път стана европейски шампион — 1972 г., при опит за носене той загуби една среща. Дванадесет години по-късно през 1984 г. всичките си победи осигури чрез носене през мост и спечели петата си европейска титла. Най-плодовита за Томов беше 1973 г., когато на европейското и световното първенства победи всичките си съперници (11) с туш за 33 мин и 20 сек, вместо за 1 час и 39 мин. В Санкт Петербург (Ленинград) през 1976 г. на европейското първенство той за трети път победи шестте си съперници с туш. За да постигне тези успехи, Томов подплатяваше техническото си майсторство с отлична физическа подготовка. Наравно тичаше с леките и средните категории. На фона на умората след преборвания правеше серии от по 30 набирания от вис!. Затова при взаимен захват винаги изпреварваше да притегли съперника си и да хвърли през гърди. Александър Томов остава легенда в нашата класическа борба.
ИВАН КОЛЕВ
Роден на 17.04.1951 г. в гр. Чирпан. С класическа борба започва да се занимава под ръководството на Динко Петров в Стара Загора. Многократен републикански юношески шампион. Сребърен 
медалист от първото световно юношеско първенство в Колорадо — САЩ, 1969 г. Балкански младежки шампион. След завършване на средното си образование следва в НСА „Васил Левски" и тренира под ръководството на Димитър Добрев. През 1973 г. постига най-високите си спортни успехи: световен шампион от Техеран и европейски първенец от Хелзинки. Отбива военната си служба в спортната школа на ЦСКА. В Мадрид — Испания, 1974 г. печели втора европейска титла в категория 74 кг.
Последният клуб, в който завършва спортната си кариера, е „Левски-Спартак" — категория 82 кг. Бронзов олимпийски медал от Монреал — Канада, 1976 г. и бронзов медал на европейското първенство същата година. Владееше и прилагаше разнообразна техника в стойка и партер. Най-резултатни бяха поясните му хвърляния и хвърляне през гърди, които изпълняваше с голяма амплитуда. Отлично прилагаше носене през мост.
ГЕОРГИ РАЙКОВ
Олимпийски шампион по класическа борба, категория 100 кг, от игрите в Москва, 1980 година.
Роден на 18.10.1953 г. в София. Негов треньор е Христо Мирянов. Утвърждава се като добър 
борец още от юноша. Младежки шампион е на страната ни и спечелва световна (1973 г.) и европейска (1974 г.) титли. В националния отбор е подгласник на Стоян Николов. През 1975 г. на европейското първенство в Людвигсхафен — Германия, дебютира отлично при мъжете и завоюва европейска титла в категория до 90 кг. След 1976 г. Камен Горанов се отказва от активна спортна дейност и в тази категория отборът ни остава без класен състезател. Вместо да пази теглови режим, Райков преминава в горната категория — до 100 кг. Най-доброто представяне на Гошо (Бухала) е през 1980 г., когато печели олимпийска титла в Москва и европейска в Превидзе.
Малцина наши спортисти са постигнали успехи във всички състезания, в които са участвали. Един от тях е Георги Райков: олимпийски шампион; три европейски титли; световен младежки и студентски шампион. Още 4 сребърни и бронзови медали от световни и европейски първенства. С шампионска титла стартира, с олимпийска титла слезе от големия тепих на 27-годишна възраст.
Високите спортни резултати Райков постига благодарение на природната си сила, изключителната издръжливост и добрата техника, която владееше. Отлично хвърляше през гърди, 
сполучливо прилагаше поясните хвърляния и постигаше победи с туш, а раменните хвърляния увеличаваха точковия му аванс. Събаряше съперниците си с изваждане от равновесие. В партер прилагаше носене през мост и преобръщане с ръка в ключ.)
Георги Райков завършва НСА.
ВАЛЕНТИН КРУМОВ
С борба започва да се занимава в пернишката борцова школа под ръководството на Ефтим Ефтимов. При мъжете се състезава от „Академик" и„Левски-Спартак". Печели бронзови медали от европейските първенства през 1985, 1988, 1989 и 1990 години. Завършва висшето си образование в НСА.
РАНГЕЛ ГЕРОВСКИ
Роден на 15.01.1959 г. в гр. Карлово. С борба започва да се занимава под ръководството на Христо Бабеков. След завършване на средното си образование, отбива военната си служба в ЦСКА. Продължава да учи в полицейската академия в София и се състезава от „Левски-
Спартак". По-късно завършва и НСА. Запознава се с тънкостите на класическата борба като партньор на Александър Томов. Успешно се представя сред младежите, като спечелва европейска и световна титли. Първото негово участие при мъжете, след оттеглянето на Томов, е на европейското първенство в Гьотеборг, 1981 г. Геровски продължава традицията българин да оглави тежката категория, като спечелва златен медал. Най-високото му спортно постижение е сребърен олимпийски медал от Сеул — Корея, 1988 г. Колекцията от медали е запълнена с още 4 бронзови медала от световни първенства, 2 сребърни и 1 бронзов медала от европейски първенства.
Рангел владееше и прилагаше най-сполучливо: раменни хвърляния и хвърляне през гърди от стойка, а в партер носене през мост.
АТАНАС КОМШЕВ
(1959-1995)
Възпитаник на НСА. Олимпийски шампион от Сеул-Корея, 1988 г. Европейски шампион през 1984 и 1986 г. Има още три сребърни и два бронзови медала от световни първенства, два сребърни и един бронзов медали от европейски първенства. Успешно прилагаше поясни хвърляния, хвърляне през гърди (винт) и сваляне с придърпване на ръка, като захождаше встрани. В партер сигурно вдигаше и хвърляше заден суплес и успешно носеше през мост.
ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ
Олимпийски шампион по свободна борба (кат. 52 кг) от Атланта 1996, бронзов медал от игрите в Барселона 1992.
Роден е на 26 януари 1960 г. в с. Сандрово, Русенско. Състезава се за ЦСКА, Славия и за американския тим на милиардера Джон Дюпон "Foxcatcher".
Валентин е сред най-феноменалните спортисти със своите 21 медала от големи първенства. В колекцията му 15 от отличията са златни. Освен титлата Олимпийски шампион в Атланта е бил седемкратен световен шампион - Киев'83, Будапеща'85, Клермон Феран'87, Мартини'89, Торонто'93, Истанбул'94 и Атланта'95, както и седемкратен европейски шампион - Варна'82, Будапеща'83, Лайпциг'85, Атина'86, Велико Търново'87, Манчестър'88 и Анкара'89.
Има два сребърни медала - Токио'90 и Варна'91. Брозов медалист е в Будапеща'86.
Носител е на приза "Спортист №1 на Националната спортна академия, чийто възпитаник е.
Обявен за най-добър борец в света през 20 век - награда от световната федерация FILA.
ЖИВКО ВАНГЕЛОВ
Роден на 07.07.1960 г. в гр. Нова Загора. Завършва спортното училище в Хасково и тренира при Иван Георгиев. Отбива военната си служба в „Тракия" — Пловдив, където става шампион за младежи. Кандидатства и е приет за студент в НСА „Васил Левски". Печели мъжкия шампионат на страната. След първата година от следването се прехвърля задочно и се състезава от „Левски-Спартак". Титулярното място в категорията завоюва на контролните преборвания за 
европейското първенство — 1983 г. В Будапеща той дебютира с европейска титла. Победи съперниците си, на които приложи 16 хватки и спечели 40 технически точки.
Двукратен световен шампион от Колботен — Норвегия, 1986 г. и Клермон Феран — Франция, 1987 г. Вицеолимпийски шампион от Сеул, 1988 г.
Двукратен европейски шампион — 1985 г. в Будапеща и Тампере — Финландия, 1987 г. Бронзов медалист от световното първенство през 1986 г.
Майстор на поясни хвърляния през трупа — хватка донесла му най-много победи с туш. Успешно прилагаше събаряне назад и раменни хвърляния от стойка. Изключително красиви вдигания и хвърляне заден суплес прилагаше от партер.
Когато спечели втората си световна титла, Живко беше обявен за най-техничния състезател на първенството. На съперниците си той приложи 16 хватки, 6 от които заден суплес, оценен за 5 точки и спечели 50 технически точки. На противниците си позволи 
само 3 сваляния и загуби 3 технически точки. За тези му постижения ръководството на тогавашната федерация беше недоволна, поради което не му дадоха премията във валута.
ВАЛЕНТИН РАЙЧЕВ
Олимпийски шампион в категория 74 кг свободен стил на Олимпиадата в Москва през 1980 г.
Роден на 20 август 1958 г. в София. Състезава се за "Левски-Спартак". Занимавал се е с няколко спорта: баскетбол, лека атлетика, футбол. На игрите в Москва участва без да е бил републикански шампион и без изяви на световни и европейски първенства. Печели златен медал в конкуренция с 18 борци само с победи. Завършил е НСА.
СТОЯН БАЛОВ
(категория
57 кг
)
Роден
на
24.04.1960 г
. в
с
. Чавдар
, Софийско
. Започва
да се
занимава
с
борба
като
ученик
в
Ботевград
при
треньора
Стефан
Марков
. Състезател
е
на
Етрополе
, център
на
мъжката
борба
в
Софийски
окръг
. Неговите
успехи
са
: олимпийски
вицешампион
от
Сеул
—
Корея
, 1988 г
.; световен
шампион
от
Колботен
—
Норвегия
, 1985 г
.; сребърен
медалист
от
европейското
първенство
, 1988 г
.
Умело
придърпваше
съперниците
си
. Красиво
изпълняваше
хвърляне
през
гърди
от
стойка
. В
партер
прилагаше сигурно
носене
през
мост
, вдигане
и
хвърляне
заден
суплес
.
КИРИЛ ПЕТКОВ - ХАРИ
Една част от информацията и снимките в тази рубрика дължим на Кирил Петков - Хари и неговата книга за класическата борба в България. Той започва да се занимава с борба след 23-годишна възраст. Дотогава тренира гимнастика, лека атлетика и вдигане на тежести. Отбива военната си служба в спортната рота на ЦСКА. Тогава се ориентира към 
класическата борба. Завършва НСА „Васил Левски" и се състезава в „Академик". Една година е състезател на „Септември" - София. Последният му клуб е „Миньор" — Перник, където постига най-високите си успехи: сребърен олимпийски медал от Токио — Япония, 1964 г., сребърен медал от световното първенство в Тампере — Финландия, 1965 г. и европейски шампион през същата година.
Почетен гражданин е на град Перник.
От 1968 до 1988 г. работи в Бюрото за олимпийска подготовка, впоследствие Съвет за високо спортно майсторство към ЦС на БСФС. Помага в подготовката на националните отбори по класическа и свободна борба в период, когато борбата печели световна отборна и три европейски отборни титли.
