Специалността “Шахмат” съществува от 1983 г. и е основана от първия български гросмайстор Милко Бобоцов, завършил “Вдигане на тежести” към ВИФ “Г. Димитров”.  Освен самия него, първи преподаватели също са и членът на Конституционния съд и бивш министър на правосъдието проф. д-р Теодор Чипев (СУ “Св. Климент Охридски”) и Павел Иванов – юрист и шахматен историк.

Обучението по Шахмат в НСА има за цел да изгради широкопрофилни специалисти по всички възможни аспекти на приложение на такъв сложен и многопластов социален феномен, какъвто е шахматът. Основи на спортно-педагогическото майсторство по шахмат; еволюция и история на шахматните идеи; теория /стратегия и тактика/ на шахмата; философия, психология и естетика на шахмата; компютри и шахмат; организация, съдийство и правилознание – това е само част от целевата проблематика, която превръща преподаването на шахмата във ВУЗ в една сериозна академична дисциплина с присъщите на този статут изисквания.

Успоредно с повишаване на спортните резултати, от студентите се очаква да придобият знания, умения и навици за работа с подрастващи от всички квалификации. Да управляват всички процеси, произтичащи от и свързани с шахмата. Да следят, изучават и прилагат положителните иновации в учебно-методичната и научно-изследователската теория и практика, както и да повишават своята ерудиция и развиват креативността си в посочените направления.

Студентите по шахмат трябва да се научат да работят в екип с останалите спортни специалисти и да открият в практиката многобройните допирни точки между шахмата и другите области на изява и стремеж към физическо и духовно съвършенство на човешкия индивид.

Oт създаването на специалността до момента в нея са се подготвяли следните по-известни шахматисти: В. Топалов, В. Спасов, Д. Божков, П. Генов, Н. Ставрев, М. Петров, П. Дренчев, И. Драгийска, С. Стоичков, О. Тодоров, Н. Ноев, В. Бунис, Н. Велчев, Ст. Иванов, К. Ангелов и мн. др. В момента зав. сектор “Шахмат” е гл. ас. Радислав Атанасов, а лектор на свободна практика е гм Кирил Георгиев. Редовен докторант към сектора е мс Лейла Димитрова с тема: “Изследване на стилово-техническото майсторство на елитни шахматисти и разработване на модели за усъвършенстване методиката за подготовка в шахмата”, а на свободна докторантура е мс Стефан Сергиев – вице-президент на БФШахмат, с тема: “Развитие на шахмата в България и влиянието на руската шахматна школа”. Други теми, които също очакват своето разработване под формата на дисертации, са: “История на шахмата в Гърция” на Андреас Атанасиадис и “Приложение на изкуствения интелект и програмните продукти в шахмата” на Крум Беровски – и двамата на свободна докторантура.

Сектор “Шахмат” допринася за популярността на шахмата предимно сред преподавателите, студентите и учениците от висшите и средни учебни заведения. За целта се организират етапи от общоученическите игри, студентски първенства, както и републикански първенства за различните възрастови групи – деца и юноши. Организират се и образователно-квалификационни курсове по съдийство и правилознание, както и курсове по линия на СДК и учебно-тренировъчни курсове. Най-общият фокус при определяне на политиката на сектора е в развитието на шахмата като образователен и възпитателен инструмент за въздействие върху обществото и неговите институции. Високото спортно майсторство също е подчинено на тази приоритетна цел.

За да получи кредити студентът се задължава да организира (съдийства) и изиграе по един уикенд турнир за семестър. Без тези 2 турнира студентите не се допускат до изпит. За проверка на теоретическите знания и практическите умения студентите преминават през текущ контрол на 15-то и 30-то занимание всеки семестър, като при оценка, по-ниска от “добър 4” не се допускат до изпит.

До изпит по специалност през 7-ми семестър се допускат само студенти със защитена курсова работа.

Разпределението на часовете по семестри по специалност, спортно усъвършенстване, УМП и стажантска практика отговаря на разпределението съгласно Учебния план за ТФ. Мястото на изпитите се определя също според Учебния план за студентите от ТФ.

Учебна литература

1. Короли шахматного мира, В. И. Линдер, И. М. Линдер, М. 2001.
2. Учебник – задачник шахмат, И. Л. Славин, М. 2000.
3. Schachlehre – Ernst Bonsch, Berlin 1987.
4. Защо изучаваме шахмат в училище?, Ю. Бланко, С. 2000.
5. Программа подготовки юных шахматистов 1-4 разряда, Голенищев, М. 2000.
6. Школа будущих чемпионов, Дворецкий, Юсупов, М. 1997.
7. Школа высшего мастерства, Дворецкий, М. 1998
8. Шахматы: наука, опыт, мастерство, М. 1990, Б. А. Злотник.
9. Теория и практика шахматной игры, М. 1984, Я. Эстрин.
10. The Chess Teaching System, 1998, U. Blanco.
11. Шахматы – школе, М. 1990, Гершунский, Костьев.
12. Мительшпил - План. Комбинация. М. 1960, П. Романовский.
13. Шахматна енциклопедия, С.1989, Канджева, Тодоров, Кайкамджозов.
14. Шахматная школа, М.1976, Авербах, Котов, Юдович.
15. Аналитические и критические работы, М. 1986, М. Ботвинник.
16. Мои великие предшественники, М. 2003, Г. Каспаров.
17. Шахматная академия, Ростов на Дон, 2002, Ю. Авербах.
18. Chess: knowledge, training, mastery, Б. Злотник.
19. Моята система, А. Нимцович, С. 1951
20. Стратегия и тактика. Курс шахматных лекций. Ростов на Дон, 2002, М. Эйве.
21. Шахматы. Энциклопедический словарь. М. 1990, Карпов, Авербах.
22. Учебник шахматной игры, М. 2001, Р. Рети

Уеб сайт на клуба по шахмат в НСА: http//:chessclub-nsa.hit.bg