Скъпи студенти, преподаватели и възпитаници на Академията,
Непреходното значение на 24 май и днес приобщава всички сънародници към един от най-значимите извори на историческото ни и културно присъствие в света – просветата, науката, книжовността и културата.
24 май остава важен символ и духовен щит на нашата народностна самоличност именно сега - в съвременния свят изпълнен с противоречиви посоки на развитие поставящи на огромно изпитание човешките ценности: свобода, мъдрост, добродетелност, здраве, разбирателство и мир, справедливост и достойнство. Тези добродетели, които са съсредоточени в основната мисия на Словото – на огромната премъдрост, за която нашите първоучители светите братя Константин Кирил Философ и Методий, както и техните ученици Наум, Климент, Горазд, Сава и Ангеларий отдадоха своя живот и дело.
Нашите първоучители очертаха с божествените знаци на Буквите Словото на тази премъдрост, защото само чрез писмеността на ясен, чист и разбираем роден език човек може най-чисто и пълноценно да постигне не само своето усъвършенстване като личност, но и да разбира преходното и непреходното, истината и лъжата, възвишеното и долното. Именно за това е нужно познание чрез Словото, за да може всеки човек да изгради имунитета на общественото достойнство, морална висота и гражданска отговорност. За да може всеки човек да има силата и отговорността да допринася и отстоява идеята и бъдещето на хуманизма.
Княз Борис Покръстителя, цар Симеон Велики и техните последователи превърнаха Просвещението на роден език в държавна политика от първостепенна важност с ясното съзнание и отговорност, че само един просветлен в моралните и хуманни истини народ може да живее независимо, свободно и достойно, да бъде духовен и културен светилник в многообразието на света. Тяхното дело не угасна дори и в най-тежките изпитания на друговерско и чуждо господство. Дори и в тъмните времена на робството стремежът към най-светлите ценности на хуманизма бяха поддържани с искрите на манастирските килии, с делото на възрожденските просветители, с творчеството на народните будители. Ето за това, именно в тези тежки времена се възроди благородната идея за уважение и преклонение към делото на първостроителите на Българското Слово – 24 май като свещен ден за всеки сънародник от 1851 г. насам.
Днес посвоему всички сме призвани да осъзнаем значението на Българското слово като източник на духовно-морални сили и като двигател на нашите творчески възможности, като мяра за чистотата на нашия език и като хуманен ориентир във възпитанието, изграждането и творчеството на младите поколения. На този свят ден всеки един просветител и учител, всеки който се е поел пътя и отговорностите за възпитанието на младото поколение е призван да осмисли и задълбочи значението на своята лична, образователна и институционална кауза като опора и образец на младото поколение, като източник на вдъхновение и просветление чрез които да насърчаваме нашите възпитаници.
Честит празник, скъпи колеги!
Проф. Лозан Митев