НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"

проф. Драгомир Матеев

Професор Драгомир Матеев
(12.05.1902 - 28.12.1971)
Физиолог,
член-кореспондент на БАН, преседател на Българския олимпийски комитет,
дългогодишен ректор на ВИФ



Драгомир Матеев,
родоначалникът на науката в областта на физическата култура и спорта в България

(представен тук от професор Илчо Илиев,
по случай 40-тата годишнина на списание "Спорт и наука", 1996 година)

Четиридесетгодишният юбилей на първото и все още единствено у нас научно списание по проблемите на физическата култура и спорта съвпада с 25-ата годишнина от смъртта на първия председател на редколегията и главен редактор на списанието професор доктор Драгомир Матеев, член-кореспондент на БАН. Това съвпадение, разбира се, е чиста случайност. Не беше случайно обаче, че именно на него се падна тази чест и тази отговорност да оглави създаването, прохождането и утвърждаването на едно ново научно издание в една нова, по онова време още недостатъчно диференцирана научна област. Основания за това имаше достатъчно: Матеев тогава беше ръководител на катедрата по физиология и ректор на Висшия институт по физическа култура, директор на Централния научноизследователски институт по физическа култура, председател на Научно-методичния съвет при Върховния комитет по физическа култура и спорт, инициатор и организатор на множество семинари и конференции, посветени на проблемите на физическото възпитание и спорта и на тяхната роля за подобряване на физическото ръзвитие и дееспособността на населението. Но Матеев беше и нещо повече: той беше вече учен с международна известност и признание, автор на множество публикации в най-авторитетни научни издания, като: Pfluger's Archiv, Zschr fur die gesamte exper Med, Arbeits Phisiologie, Klinische Wochenschrift , Acta aerophysiologica, Research Quarterly Sportmedizin, Studi di medicina e chirurgia dello sport, Theorie und Praxis der Korperkultur.
Той беше автор на първата у нас книга върху медико-биологичните основи и спортно-медицинските аспекти на физическите упражнения, „Научни основи на телесното възпитание", на „Физическата култура и жената", на „Физическото развитие на човека", „Павловското физиологично учение" (16) и на множество публикации в български периодични издания през периода 1931-1951 година, в това число в Лекарски преглед, Медицински летописи, Училищен преглед, Български хигиенен преглед, Педиатричен преглед, Медико-педагогическо списание, а също и в спортни периодични издание в чужбина, като Теория и практика физической культурьi, Тheorie und Ргахis der Korperkultur, Vesnik ceskych lekari и др.
Трудовете му бяха цитирани в учебници по физиология и по медицина от именити автори като Фарфель, Крестовников, Knoll und Arnold, Grosse-Brokoff, Вurger, Nocker и в множество научни публикации: 
Kisch, Schneider, Bjurstedt, Golwitzer - Mejer, Budelmann, Asmussen, Diringshofen, Frey, Eichna, Neinmejer.
Матеев спечели международната си известност като учен с публикациите си върху ортостатичния колапс в началото на 30-те години, които и до днес не са загубили своята актуалност и то не само и даже не толкова за спорта, колкото за „по-високите сфери" на науката и практиката, а именно за свръхзвуковата авиация и за космическата медицина. Затова 60 години след първите му публикации по проблема и 25 години, след като той вече не е между нас името му не слиза от страниците на научните списания и учебниците по физиология и патофизиология на екстремалните състояния.
Впечатляваща е гениалната простота на експеримента, с който Матеев и Хр.Петров, „въоръжени" само с апарат за измерване на кръвното налягане и еластичен бинт за бинтоване на долните крайници и не в лабораторни условия, а на спортната площадка, по безспорен начин обясниха непонятните по онова време преходни нарушения на кръвообращението в изправено положение, кракто време след интензивни физически натоварвания у млади, здрави хора, спортисти, често пъти край почетната стълбичка в очакване на наградата за победителите. Матеев и Петров предположиха, че това не е нищо друго, а задържане на прекомерно голяма част от кръвния обем в силно разширената капилярна мрежа на долните крайници, което предизвиква вторично недостиг на мозъчното кръвоснабдяване и го доказаха, предотвратявайки това задържане чрез лека компресивна превръзка на долните крайници, която, без да нарушава циркулацията, се противопоставя на тенденцията към преразтягане на венозното русло. В наше време този принцип се използва при конструирането на специалните облекла за екипажа на свръхзвуковите самолети в бойната авиация и на още по-сложните одежди на космонавтите, за да могат да се справят с огромните гравитационни претоварвания, на които те професионално са изложени. Сега всеки студент от Националната спортна академия знае какво представлява ортостатичният колапс, или гравитационният шок, по Матеев, а експериментът с бинтовете отдавна се демонстрира в практическите упражнения по физиология и всичко изглежда пределно просто и ясно. В началото на 30-те години, когато физиологията на спорта беше още в пелени, авиомедицината още не беше стъпила здраво на краката си, а космическата медицина тепърва предстоеше да бъде зачената, експериментът на Матеев и Петров беше първата копка в градежа на съвременната концепция за поведението на системата на кръвообращението при гравитационни претоварвания и ролята на физическите натоварвания и на спортната тренировка, като фактори с модулиращо значение за адаптацията на организма при тези условия.
Независимо от своя блестящ старт в научното поприще, по силата на обстоятелствата, през периода 1931-1943 година Матеев работи не в някое научно звено, а в Министерството на Просвещението, като инспектор-лекар, и преди това няколко години - като училищен лекар в I мъжка гимназия в София. От този период датира неговият интерес към възрастовата морфология и физиология и проблемите на здравеопазването в училищната възраст, отразени в няколко публикации в медицински и педагогически издания от онова време и по-късно. Логическо продължение на проучванията му върху възрастовите промени и ефекта на физическите упражнения върху структурата и функциите на организма са многобройните публикации по проблемите на стареенето, извършвани по негова инициатива и под негово ръководство в Центъра по геронтология и в Института по физиология при БАН, който той ръководи през последните години на живота си.
Матеев дълбоко вярваше във възможностите да се влияе върху естествените процеси на стареенето и на възрастовата инволюция на основните жизнени процеси, чрез подходяща система от физически упражнения, така че да се съхрани до дълбока старост здравето и качеството на живота на хората от третата възраст. Това свое кредо той подкрепи с множество публикации на резултати от експериментални изследвания върху хора и върху опитни животни, които доказваха позитивните ефекти от физическите упражнения дори в онези възрастови периоди, когато адаптационните възможности на организма се считат за крайно ограничени, ако не безвъзвратно изчерпани. Обратно, със серия изследвания върху млади животни, в условия на силно ограничена свобода на движение, Матеев и неговите сътрудници доказаха признаци на преждевременно обратно развитие на редица структури (в това число не само на мускулите, както може да се очаква, но и на костите, на жлези с вътрешна секреция и други органи), силно наподобяващи възрастовите промени в третата възраст.
Разглеждайки организма като единна система, която съществува благодарение на множество прави и обратни връзки, чрез които се осъществява адаптивното й поведение, в рамките на фило- и онтогенетично изградени програми за регулиране, локализирани в централната нервна система и в периферните нервни структури и движението в пространството (локомоцията), като ключов механизъм на адаптацията, Матеев хвърли моста между физиологията и психологията на спорта. Плод на това сътрудничество са множество публикации в наши и чужди издания, посветени на централните и периферни механизми за управление на движенията, на признаците за умора на нервно-мускулния апарат и тяхната локализация във веригата за управление, или в изпълнителните органи, както и на взаимодействията между централно-нервните и периферните фактори, в това число и на вегетативните и проприоцептивните стимули. Демонстрирани бяха и възможностите, чрез съзнателен контрол върху някои вегетативни функции, например ритъм и дълбочина на дишането, да се улесни процеса на адаптация на организма към тежки физически натоварвания. Доказани бяха измерими промени в метаболизма на енергията и в някои кардиореспираторни параметри в предстартовите състояния, които дават основание предстартовото напрежение да се разглежда в контекста на цялостната подготовка на организма за предстоящото натоварване, а не просто като ненужна нервност. 
Част от публикациите на Матеев имат пряко отношение към основни проблеми на методиката на спортната тренировка, в това число развитието на физическите качества, ранното обучение и ранната специализация в спорта, обема и интензивността на спортните натоварвания, общата и локална умора в спорта, професионалната умора на заетите в производството, значението на производствената гимнастика за запазване на работоспособността в течение на работния ден.
Не е възможно, а и не е необходимо на това място да се изброяват изчерпателно проблемите, ксоито са били предмет на професионален интерес и на научно изследване от професор Матеев и неговите сътрудници през 40-годишната му творческа дейност в областта на физическото възпитание и спорта и на възрастовата физиология и морфология.


Матеев е автор на около 200 научни публикации монографии и учебници и още толкова научно-популярни статии и публицистични материали, повече или по-малко свързани с горната проблематика.


Тези чисто количествени характеристики биха били даже още по-внушителни, ако имахме възможност към тях да добавим неизвестно точно колко, но във секи случай вероятно няколко десетки публикации, дисертационни трудове, доклади на научни конгреси и т.н., които не носят неговото име, но които не биха видяли бял свят без негова помощ във всичките фази на разработването им, от идеята за изследването и неговата фактическа реализация до обсъждането и подготовката за печат на готовия продукт.
Мисля, че казаното дотук е достатъчно за една, макар и неизчерпателна характеристика на творчеството на професор Драгомир Матеев, за да могат дори и онези, които не са го познавали лично, да си представят мащабите на неговите приноси и огромния му капацитет на научен работник, посветил живота си на физическото възпитание и спорта. Заинтересованият читател би могъл да намери повече подробности в книгата на проф. Кр. Кръстев и проф. Н. Петрова, озаглавена просто „Драгомир Матеев" и публикувана в поредицата „Спорт и личност" през 1986 година. Използвам случая да изкажа публично своята признателност на авторите за помощта, която ми оказаха, за да мога, надявам се, без големи пропуски, да представя в няколко страници главните направления на неговите научни търсения и на основните приноси в многостранната му дейност. Сигурен съм, че онези, които го познаваха, с удоволствие ще си спомнят за удивителната му способност с часове да разисква експериментални резултати, пълни с наивни грешки, и да коригира не толкова самите грешки, колкото начина на мислене на тяхния автор, без да потиска самочувствието на младите хора около себе си (а ние повечето бяхме млади преди 40 години и с подобаващо за възрастта самочувствие). Матеев беше ерудит. Той четеше и знаеше много. Много повече от всички нас, взети заедно по онова време. Но аз го помня не като ерудит, а като изследовател-ентусиаст, който със замечтана усмивка обичаше да поговори за това-онова, което не може да се направи, но би било много интересно, ако можеше. Той се опитваше да ни внуши интерес към експерименталната работа и уважението към науката. Би било пресилено, ако кажа, че напълно успяваше тогава, но сега ние всички сме му безкрайно признателни за търпението и такта му на ръководител, за ерудицията му, като учен, и за ентусиазма му като изследовател, както и за усилията му да даде, или по-точно да присади, тези неща и у нас.

                                                                  Проф. Илчо Илиев, февруари 1996 година

Сподели във Facebook Twitter Share