НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"

1972 - 2002 г. ВИФ -структура в Единния център и Академия

1973 – 2002 г.

Преустройство и развитие. Процесът по институционизирането на ВИФ “Г.Димитров” продължава и през третия период. Подвластен е на мирогледната система и е сближен със стандартите й по структурния принцип – синкретичния, т.е. неразчлененост на образователната сфера в спорта. Първите стъпки произтичат от решението на Политбюро на ЦК на БКП от 15 декември 1971 г. Формираната за ВИФ управленска схема е от два различни типа – структурна, чрез Комитета за младежта и спорта (КМС) и методическа - чрез Комитета за наука, технически прогрес и висше образование (КНТПВО). Поради това началото съвпада с конвулсии. Академичният съвет не възприема (27 март 1972 г.) отредената му подчинена роля. Отказът е мотивиран с нивото на некомпетенстност на КМС, произтичащо от отсъствието на специализирани органи за висше образование.

Тази особеност не променя замисъла. С Постановление на МС от 4 декември 1972 г. е създаден Единен център за наука и подготовка на кадри за физическа култура и спорт (ЕЦНПКФКС) – необичаен по форма и нормативи. Устройствен правилник оповестява единството от цели и задачи – “… да подготвя и реализира висши и средни кадри за работа в областта на физическата култура и спорта и развитието на спортната наука в НРБългария” (27). Обсъжда се и проект, на доц. Иван Стайков и Любен Данаилов (1972 г.), за прерастването му в Академия за физическа култура (28). В по-далечен план прогнозата е за равностойно обединяване на специализираните научно-приложни звена, лаборатории и центрове, някои институти на БАН, на Министерство на народното здраве, училища-интернати и школи в Национален център за физическа култура.

1972 година. Полага се основния камък
на новия комплекс на НСА.

1988 г. Откриване на седмата сесия на Националната олимпийска академия.
Надежда Лекарска, Райко Петров, 
Иван Славков и Богомил Нонев

От новата конфигурация ВИФ се преустройва. Моделът му уплътнява чертите на основна структура. Това доказват и новите формирования – отделението с удължен блок на обучение (6 години) за високоразредни спортисти (Разпореждане на МС от 26 февр. 1974 г.) и Катедрата по Военно-технически спортове и физическа подготовка на Българската народна армия (ВТС и ФП на БНА – 1975 г.), сдобила се макар и за няколко години със статут на самостоятелен факултет. Обособяват се и Отраслова научноизследователска лаборатория (ОНИЛ), Издателско-печатна база (ИПБ) и отдел за Следдипломна квалификация (СДК).

Елементите, на които се опират също се променят. Щатният състав при квота 361 към 1 август 1972 г. нараства на 539 в началото на 1976 г., а студентите – от 1 797 през учебната 1972/1973 г. на над 2 000 през 1975/1976 г. През 1982 г. преподаването се води от 248 специалисти, 81 от които хабилитирани, но в редуциран брой катедри – от 26 на 19 (29).

Управлението на единния център (ЕЦ) е на принципа на блоковата структура. Първият, означен като ръководен, включва академичните и административно-управленски звена. Състои се от: директор, който е ректор и зам.-председател на КМС (със заповед № 40 от 27 февруари 1973 г. МС назначава доц. Иван Стайков), заместник-директори (1 март 1973 г.), факултетни съвети (13 април 1973 г.).
Помощни органи на АС са: Координационния учебно-методичен съвет (КУМС); Координационния научен съвет (КНС); Съвета за идейно-политическа работа; Съвета за следдипломна квалификация; Комисията за международно сътрудничество; Редакционната колегия и редакционния съвет за Издателско-печатна база (ИПБ).

Другата структура в следения период е “Средното специално училище-интернат” в с. Правец. И неговото създаване (1973 г.) съчетава илюзорни и реални действия. Илюзия е развитието му в техникум, а реалност – ликвидирането на този в Пловдив.

Увлечението в синкретизъм, ехо от политическите ангажименти, бързо се разпада. Комитета за младежта и спорта, символ на държавното начало в областта на физическата култура и спорта (1968 – 1976 г.) е разформирован. Ведно с него и Единния център.

Отново следва поделяне – омагьосан кръг, взаимоотношенията в който зависят от силата или слабостта на управленската власт, и се регулират от постановления. Характеристиките са противоречиви. Знак на почтеност ще е да забележим, че в краткия отрязък от време Единния център налага своеобразен ред, модел и система на контрол, стриктно узаконени, с практическо покритие и мотивировка.

Приведен в старите норми ВИФ консервира традиции и памет, морал и опит, като съдба и перспектива. Адаптациите в края на 80-те години рязко променят положението му. Централизмът като форма на управление на висшите училища е изчерпан. В условията на плаваща нормативна база се извършват реорганизации, които въвеждат в нова орбита. За ВИФ тя започва с нов титул и име – Национална спортна академия “Васил Левски” – Държавен вестник, бр. 68, 1 август 1995 и бр. 65, 20 юни 1999 г.

Дотогава, очакванията за нов статут на училището и акредитацията му, за номенклатури на специалностите и регламент във финансирането застиват от “реконструирани закони” и този на Панев. Отражението е върху ръководните и научни структури. Академичният съвет е редуциран от 47 на 26 души, и чрез професорите Ангел Стойчев, Ангел Шишков, Димитър Кайков, Крум Рачев, Никола Хаджиев, Райко Петров, Цветан Желязков и доцентите – Атанас Тодоров, Давид Давидов, Константин Наков, Тотю Вълчев (30).

Политическа, “щампата” повлиява и на ритъма за градеж, и на академичността, в смисъл на деструкции. Баланс е потърсен с някои нововъведения – факултет по Кинезитерапия (КТ) – юни 1991 г.; обучение на чуждестранните студенти в подготвителен клас – учебна 1991-1992 г.; платено обучение; право на две специалности; нови учебни планове, разписание и система на приемните изпити; задължително обучение по информатика, с оборудвана за целта зала; реализирана е профилна магистърска програма “Училищен спорт и спорт в свободното време” (31).
В унисон с тогавашните постановки Военния факултет и Деканата за чуждестранни студенти са разформировани, прекратен е и приемът на студенти за задочно обучение (1991 г.).

Към май 1997 г. щатният състав на НСА е от 273 преподаватели и научни сътрудници, и 306 заети в административната сфера и обслужването. Триадата заформят студентите – 2 716, 600 от които чужденци. Към 10 май 2002 г. образователният капацитет на НСА (до 3 500 души) изглежда така:

Брой на студентите

Години

Българи

Чужденци

Задочно
обучение

Общо

Физическо
възпитание

Спорт

Кинези-
терапия

Физическо
възпитание

Спорт

Кинези-
терапия

1994/95

547

1378

168

37

413

154

75

3172

1995/96

555

1367

149

44

395

204

115

3265

1996/97

583

1526

145

49

335

202

124

3474

1997/98

524

1454

154

39

233

206

167

2777

1998/99

548

1441

234

28

181

190

160

2782

1999/00

550

1417

224

32

143

150

249

2765

2000/01

573

1418

207

29

121

129

268

2745

2001/02

546

1328

204

37

110

113

282

2620

В последното десетилетие просперитета на факултетите се свързва с усърдието на деканите: за Учителски факултет – доц. Димитър Донев, доктор; проф. д.п.н Йордан Калайков; доц. Ангел Божичков, доктор; Треньорски факултет – доц. Миньо Златанов, доктор; доц. Цанко Миков, доктор; доц. Татяна Янчева, доктор; Индивидуален план – доц. Милчо Миленски, доктор; доц. Владимир Цветков и Кинезитерапия – проф. д.м.н Мария Тотева и доц. Людмила Венова, доктор.

Професионалната квалификация на подготвяните: учител по физическо възпитание; треньор по вид спорт; кинезитерапевт; спортен мениджър; специалист по връзки с обществеността в организации на спортната инфраструктура; организатор по спортен, здравен и културен туризъм; спортен журналист е възложена на 18-те катедри, ръководени от:

  1. Анатомия, биомеханика и спортна медицина – доц. д-р Мария Гикова, доктор;
  2. Баскетбол, волейбол, хандбал – доц. Димитър Михайлов, доктор;
  3. Борба и джудо – доц. Петър Киров, доктор;
  4. Водни спортове – доц. Лазар Каменов, доктор;
  5. Гимнастика – доц. Кирил Андонов, доктор;
  6. История и управление на спорта – доц. Цвятко Цветков, доктор;
  7. Кинезитерапия и рехабилитация – доц. д-р Светлана Янчева, доктор;
  8. Теория и методика на кинезитерапията – проф. д-р Иван Петков, д.п.н;
  9. Лека атлетика – доц. Паскал Паскалев, доктор;
  10. Психология и педагогика – доц. Татяна Янчева, доктор;
  11. Тежка атлетика, бокс, фехтовка – доц. Владимир Боянов, доктор;
  12. Теория на спортната тренировка – доц. Даниела Дашева, доктор;
  13. Теория на физическото възпитание – гл. ас. Елена Николова, доктор;
  14. Технически и ледени спортове – доц. Петър Дойчев, доктор;
  15. Туризъм, алпинизъм, ориентиране и ски – доц. Димитър Бърдарев, доктор;
  16. Физиология и биохимия – доц. д-р Росица Коларова, доктор;
  17. Футбол и тенис – доц. Лъчезар Димитров, доктор;
  18. Център за чуждоезиково обучение – ст.пр. Анелия Белберова.

Сега в тях преподават 22 професори, 20 доктори на науките, 65 доценти, 92 доктори и 178 асистенти.

Обслужващи звена са:

  1. Учебен отдел;
  2. Център за следдипломна квалификация;
  3. Научноинформационен център;
  4. Международен отдел (връзки с обществеността);
  5. Библиотека;
  6. Лаборатория по електронна техника;
  7. Научноизследователски лаборатории;
  8. Издателство НСА ПРЕС с печатна база;
  9. Административни служби;
  10. Медицинска и стоматологична служба.

Комплексът от дейности запълва Асоциацията на спортните клубове, учредена през март 1992 г. Нейн председател е доц. Милчо Миленски. Последиците, от обединението на 19-те клуба, са съществени – десетки отличия и значими успехи – на Христо Венков (световен шампион по самбо), Пепа Милушева (световна шампионка по ски-ориентиране), Силвия Алексиева (сребърна медалистка на Европейското първенство по шах за девойки), Веселин Топалов – гросмайстор, в елита на шахматния свят, Евгения Раданова – с два медала (сребърен и бронзов) на Зимните олимпийски игри в Солт лейк сити, 2002 г.

В спортния код на Академията се вписват 42 олимпийски титли, 150 сребърни и бронзови олимпийски медала, 90 световни шампионски титли, 120 сребърни и бронзови медала от световни първенства, спечелени от нашите възпитаници. Плод са на овладяно майсторство, на подчертана връзка между науката и спорта, на патриотични чувства. Дължим ги на възпитаниците на Академията: Здравка Йорданова, Иванка Христова, Йорданка Благоева, Николина Щерева, Гинка Загорчева, Атанас Търев, Светла Златева, Мария Вергова, Евгений Игнатов, Цветанка Христова, Анелия Нунева, Христо Марков, Йордан Митков, Янко Русев, Георги Райков, Любомир Любенов, Стоян Делчев, Зоя Грънчарова, Данчо Йорданов, Румяна Каишева, Христо Марков, Йорданка Донкова, Таню Киряков, Мария Гроздева, Таня Богомилова, Валентин Йорданов, Стефка Костадинова, Гълъбин Боевски, Екатерина Дафовска, Иван Лебанов, Евгения Раданова, Ирина Никулчина, Петър Попангелов, Павлина Филипова, Весела Лечева, Нонка Матова, Емил Милев, Мария Гигова, Мария Петрова, Лили Игнатова, Илияна Раева, Бианка Панова, Румяна Нейкова, Георги Стойковски, Софка Попова, Стефан Стойков, Цветана Божилова, Георги Мърков, Александър Томов, Иван Цонов, Симеон Щерев, Рахмат Сукра, Стоян Балов, Живко Вангелов, Рангел Геровски, Емил Иванов, Мирослав Гочев, Добри Маринов, Валентин Крумов, Ивайло Йорданов, Али Моллов, Пламен Паскалев, Галина Иванова, Елисавета Толева, Светослав Бинев, Веселин Топалов, Силвия Алексиева, Алекси Йовчев, Деян Божков, Милен Василев, Петър Генов, Иво Донев, Христо Венков, Пепа Милушева, Трифон Джамбазов, Кънчо Долапчиев, Димитър Бърдарев, Петко Тотев, Станимир Желязков, Михаил Михайлов, Виктория Димитрова, Цветелина Абрашева, Милена Маринович, Найден Боричев, Анна Кръстева, Даниела Влаева, Марина Георгиева, Христина Вутева, Пламен Ганчев, Тодор Ангелов, Александър Павлов, Иван Иванов, Христо Шомов, Богдан Кехайов, Васил Йорданов, Славянка Кънева, Рая Сеизова, Силвия Димитрова, Димитър Илиев, Любен Генов, Стоян Велев, Красимир Лазаров, Юлиян Стаматов, Дора Рангелова, Дора Здравкова-Ангелова, Даниела Гергелчева и десетки други.

Ведно с тях са и имената на световно признати треньори: проф. Райко Петров, Иван Абаджиев, Жулиета Шишманова, Нешка Робева, проф. Георги Лазаров, проф. Константин Жалов, доц. Константин Наков, доц. Йордан Кръстев, проф. Никола Антонов, доц Димчо Бъчваров, гл.ас. Кирил Семов, доц. Богдан Кючуков, доц. Тотю Вълчев, доц. Георги Жълтов, доц. Георги Зографов.

Кръгът се затваря от плеядата от деятели и общественици, председатели на федерации и генерални секретари: Стоил Сотиров, Никола Проданов, Георги Янакиев, Христо Меранзов, Стойчо Бекяров, Андрей Дойчев, Нешо Берберов, Валентин Заяков, Румяна Бойчева, Константин Тюфекчиев, Добромир Карамаринов, Румен Иванчев, Богдан Николов, Алексей Жалов, Николай Димитров, Тодор Казаков, Рени Цветкова, проф. д-р Петър Слънчев, доц. Стайко Цонев, Радка Вълкова, Илия Лалов, Константин Пързулов, Люсиен Велчев, Пелагия Чернева и много други.

Както и по-рано, строителството и преустройството на наличните бази е главен акцент – зимни – “Физкултурник” (1973 г.), по-късно именувана “Купена”, а сега - "Проф. Ив. Стайков" и в местността “Боровец” (5 окт. 1986 г.), хотелска част край Несебър, Закрити спортни съоръжения (ЗСС - 1975 г.), спортна зала в с. Правец (1979 г.), Арка (окт. 1992 г.), учебен корпус в Студентски град (30 окт.1995 г.), параклис (11 май 1996 г.).

Така пластичен и пълен образът на училището извайват ректорите: проф. д-р Петър Слънчев (4 авг. 1975 г. – 14 окт. 1979 г.); проф. д.п.н. Никола Хаджиев (15 окт. 1979 г. – 21 апр. 1987 г.); проф. Райко Петров (22 апр. 1987 г. – 4 юни 1990 г.); проф. Георги Кабуров, доктор (4 юни 1990 г. – 5 окт. 1999 г.); проф. д.п.н Светослав Иванов (6 окт. 1999 г.) – с рутина, строгост, ерудиция и авангардност, и заместниците им: проф. д-р Добромир Добрев, доц. Наталия Петрова, доц. Стефан Бобев, ст.н.с. Йордан Александров, ст.н.с. д-р Илчо Илиев, доц. Константин Наков, проф. Кръстю Кръстев, ст.н.с. Климент Бойчев, проф. д.п.н. Крум Рачев, проф. Димитър Гюрков, проф. д-р Рачо Косев, доц. Милчо Миленски, проф. Светослав Иванов, проф. д.п.н Димитър Кайков, доц. Лъчезар Димитров, доц. Йонко Йонов.

Науката – упования и разцвет. В съответствие с реорганизациите науката приема форми, които приглушават иманентния й характер. От това произтичат: неустойчивите структури, колебливите концепции и прекроени функции.
Основните структури са в стила на идеологическия апарат – отдел “Оперативно управление и координация на научноизследователската и научно-приложна дейност”, със задачи в четири посоки:

  1. Комплексни целеви програми и научнокоординационен съвет (внедрява научните постижения в практиката);
  2. Институтска научноизследователска дейност и студентско научно творчество;
  3. Научен обмен (организира конференции, симпозиуми, семинари, издава сборници, осъществява обмен на специалисти);
  4. Обезпечаване на научноизследователската и научно-приложната дейност, чрез отговорните за това лаборатории и звена ( проблемни, кино, фото, конструкторски), и Научен център по спортно майсторство (НЦСМ), с функции на програмен съвет.

Научният център е самостоятелно звено в състава на ЕЦНПКФКС със задачи “…да разработва проблеми с фундаментален и научно - приложен характер в областта на спортното майсторство”. Ръководи се от научен съвет.

От този еклектизъм във ВИФ “Г.Димитров” се създават нови структури – Координационен научен съвет (КНС) и Управление “Научно-информационна дейност”. Председател на съвета е ст.н.с. д-р Илчо Илиев, а зам.-председател ст.н.с. Райко Петров. Съставят го и: научните ръководители на лаборатории, студентското дружество, на комплексни теми, обществени организации – общо 15 души. Управлението включва два отдела – “Научна информация” и “Научна пропаганда”, Печатно-размножителната база, Библиотеката и Музея на физическата култура.
За унифициране на второто направление – научно-приложното, е съставена комисия (на ЦС на БСФС и Единния център). В нея по принадлежност са : Научно-приложните лаборатории (НПЛ), филиалите им в страната и Отрасловата научноизследователска лаборатория (ОНИЛ) на ВИФ.

ОНИЛ е създадена през 1978 г. като структурно звено на ЕЦНПКФКС с 20 научни сътрудници и 40 технически помощници. Още тогава командироват от ВИФ в помощ на олимпийската подготовка : проф. Цветан Желязков – научен ръководител и проф. Петър Слънчев – зам.-ръководител, както и – доц. Михаил Бъчваров, ст.н.с. д-р Рачо Косев, проф. Кръстю Кръстев, проф. д.м.н Илчо Илиев, д-р Никола Грънчаров, Иван Ставрев, Георги Зографов, доц. Константин Наков, Ангел Спасов, Кирил Семов, доц. Васил Радулов, Ангел Харалампиев, ст.н.с. Йордан Александров, доц. Георги Кабуров, д-р Станимир Петков, д-р Димитър Велков, д-р Атанас Илков, Михаил Галов, Светослав Иванов, Рени Дамянова, Цветана Добрева, Васил Фурнаджиев, Христо Меранзов.

Идейният контекст образуват и локалните форми – Изчислителния център (1977 г.) и Научноизследователския сектор (НИС – 1979 г.), с присъщите му Експертни научни съвети. По цел те са поредно внушение за собствен стил и обозначеност. Но ограничените субсидии смаляват дейността им – само конкретни теми и изследвания (след 1989 г.) в школите по тенис и водни спортове.

Изчислителният център, трансформиран в Лаборатория по “Електронна техника” е по-акцептивен и се вписва многостранно: в кандидат-студентската кампания, с видеоматериали, в курсове по СДК и научни форуми, с методики и експерименти за дисертационни трудове.

“Научната нива” подхранват доскорошната Издателско-печатна база и Библиотеката. Главният аспект в дейността им – книгоиздаването и свързаната с него учебна система е отглас и на авторизиран труд, и на профилирана култура.

Постепенно в общата система, обслужваща науката, със своята самостоятелна роля се включват и научните съвети, поели функциите на Академичния съвет.

С решение от 13 ноември 1972 г. (Протокол 19) Висшата атестационна комисия при Министерския съвет (ВАК при МС) дава право на ВИФ”Георги Димитров” да провежда защити за научната степен “Кандидат на медицинските науки” (к.м.н) и избори за научните звания – доцент, ст.н.с ІІ степен в областта на спортната медицина. Председател на “Научно-методическия съвет по медицинските науки при ВИФ”Г.Димитров” е проф. д-р Добромир Добрев. Съставят го още 18 члена. Първото заседание е на 5 дек. 1973 г. с публична защита на дисертационния труд на д-р Константин Ал. Бичев на тема: “Проучвания върху някои страни от спортната работоспособност при нарушения в ритъма на сърдечната дейност”.

В тази ситуация е мотивиран и социалния статус на “физкултурните науки”, както тогава се определят. Създаден е “Научно-методически съвет по физкултурните науки при ВИФ”Г.Димитров”” с председател проф. Васил Цонков. До стабилизирането му ( дек. 1973 г.) функциите поема този по медицинските науки, преобразуван в специализиран.

С права се сдобива и Академичния съвет (20 февр. 1978 г.): “да предлага научни звания в областта на физическата култура и спорта, и на лечебната физическа култура за нуждите на всички научни организации”.

От тази съвкупност Държавния комитет за наука и технически прогрес (10 април 1979 г.) утвърждава Номенклатурата на специалностите на научните работници: 03.01.57 – Спортна медицина, вкл. Лечебна физическа култура; 05.07.05 – Теория и методика на спотната тренировка. Двата съвета са приведени към нея с решение на ВАК от 1 февр. 1982 г. Десет години по-късно – 1992, те са закрити. Наложеният мораториум е културен инцидент, който разнебитва системата и задържа развитието на науката.

Последвалото преустройство е еднозначно – формиран е Специализиран научен съвет (СНС – 21 януари 1993 г. – ограничен в своите параметри и сфери на влияние. Същият е подменен през юни 1995 г. Последиците са за науката – накърнени традиции и отношения, чезнещи форми. Има и “прецедент” – за първи път председателят е жена – проф. Цветана Димова.

Вярност към духа и принципите в науката изявяват председателите на Научните съвети: проф. д-р Добромир Добрев; проф. Васил Цонков; проф. д-р Петър Слънчев; проф. д.п.н Никола Хаджиев; проф. Илчо Илиев; проф. д.п.н Цветан Желязков; проф. Константин Жалов, доктор; проф. Цветана Димова, доктор; проф. Ангел Пенчев, доктор. С тях сродяват защитените дисертации: докторски – Велю Гаврийски, Цветан Желязков, Георги Атанасов, Павел Добрев, Иван Щипски, Рачо Косев, Илчо Илиев, Крум Рачев, Никола Хаджиев, Давид Давидов, Никола Попов, Светослав Иванов, Елена Киселкова, Васил Фурнаджиев, Михаил Бъчваров, Константин Бичев, Мария Тотева, Райна Бърдарева, Светлана Димитрова, Иван Попов, Йордан Калайков, Иван Петков, Зоя Горанова, Доротея Стефанова, десетките научно-образователни “доктор” и научните звания – доцент за: Петя Кутинчева, Петър Киров, Петър Банков, Михаил Галов, Росица Църова (1989 г.), Борислав Трендафилов, Койчо Златев, Евдокия Ценева, Светлана Янчева, Паскал Паскалев, Цветана Добрева, Тошко Павлов, Тодорка Шишкова, Слави Станев, Станимир Петков, Доротея Стефанова, Владимир Цветков (1990 г.), Веселин Петров, Кирил Андонов, Нено Христов, Надежда Василева, Лъчезар Димитров, Рени Дамянова, Ангел Божичков, Иван Петков (1991 г.), Димитър Бърдарев (1992 г.) Владимир Боянов (1993 г.), Росица Коларова (1994 г.), Божидар Шишков, Емил Николов, Петър Бонов, Стефан Стойков, Цветко Цветков, Богдан Кючуков (1995 г.), Майя Николова (1996 г.), Петър Дойчев, Стайко Цонев (1997 г.), Юлиян Карабиберов, Татяна Янчева, Мария Гикова, Иван Ачкаканов (1998 г.), Пенка Пеева, Марин Гъдев, Софка Попова, Даниела Дашева (1999 г.), Лазар Каменов, Пенчо Гешев, Апостол Славчев, Иван Йотов, Димитър Михайлов, Николай Димитров, Николай Колев, Николай Станчев (2000 г.), Димитрина Дръндева, Евгения Димитрова, Валентина Гикова, Лейла Крайджикова, Христо Константинов, Пенка Димитрова, Румян Христов (2001 г.), Василка Христова (2002 г.) и професор – Михаил Бъчваров, Цветан Желязков (1990 г.), Ангел Шишков (1992 г.), Димитър Гюрков (1994 г.), Светослав Иванов (1995 г.) Васил Фурнаджиев (1998 г.), Райна Бърдарева, Йордан Калайков, Константин Бичев, Елена Киселкова, Никола Антонов (1999 г.), Иван Петков (2001 г.).

Промените в тематичния свят и в моралните норми на науката имат особена динамика проявена в: междинни форми, бавно налагане на новото, монопол на идеи и методики. Превес взимат катедрените и договорни теми, и програмите в рамките на многостранно сътрудничество. Фундаментални по своя характер са изследванията в областта на спортната тренировка; училищното физическо възпитание и детско-юношеския спорт; управлението на тренировъчния процес; влиянието на физическата култура върху различните видове трудова дейност; проблемите на адаптацията и стреса; философско-методологическите и исторически въпроси на физическото възпитание и спорта. Авторите им – стотици в 60 годишната история на училището, са източникът на еволюцията и успехите в големия спорт. От възприетия интегративен подход се формират българските школи – в борбата, художествената гимнастика, леката атлетика, вдигането на тежести.

В така очертаната обстановка се осъществява развитието и напластяването на специалната книжнина. Тя продължава да изпълнява отколешните си функции, като обслужва учебния процес, решава възпитателни проблеми, проявява интерес към новото, предлага практически познания.
Възможности за публицистика създава и възприетата система за научни изяви – дейност на различни по ранг и статут формации. Изградена с всички нейни форми: специализации, курсове за езикова подготовка, обмяна на опит, участие в научни форуми тя придава хомогенност на науката за физическо възпитание и спорт и увеличава потенциала й до степен на неприкосновеност.
Това потвърждават данните: участие в Световния конгрес по спортна психология, олимпийския семинар, конференциите по История на физическата култура, биохимия, информация и документация, и в националната – “Масов спорт, високо спортно майсторство, ярки комунистичеси добродетели” (1973 г.); в колоквиума “Спортът и прогресът на човека” (Париж), Европейския конгрес по спортна психология (Единбург), Международния конгрес по научна информация и документация (Грац) и Конференция на Световната федерация по детско-юношеския спорт по борба (Хасково) и тази на БОК (1975 г.).

От следващите интеграционния процес ускоряват: V Европейски конгрес по психология (Варна), VІ Национална конференция по спортна медицина и лечебна физическа култура (Пловдив), ІІ Национална теоретична конференция на БОК “Актуални идеологически проблеми на международното Олимпийско движение”, цикълът от лекции по линия на “Олимпийска солидарност” в Мексико, курсовете по гимнастика в Истанбул, Измир и Анкара, по народни хора в Кьолн, Есен и Хамбург, по бокс, юбилейната научна конференция – “1 300 години спорт по българските земи” и “40 години ВИФ”Георги Димитров”, с две основни теми: “Подготовката на треньорски и преподавателски кадри във ВИФ”Г.Димитров” в съвременния етап на развитието на физическата култура и спорта в НРБългария” и “Развитието на катедрите, научните дисциплини и обществените организации в института”.

Достатъчно консолидиран ВИФ задълбочава връзките с главните си партньори: сродните институти от бившите социалистически страни и съвместими организации. Провежданите и от тях конкурси (БСФС и БТС) обслужват както духовните нужди в страната, така и интернационалните културни общувания.

От 1990 г. ВИФ преустановява активното организиране на научни сесии и конференции. Наложеното разбиране, че “научната дейност е служебно задължение на академичния персонал и доброволна дейност на студентите” “съблича по особен начин смешните й планови одежди”. Все пак остава нещо старо – “Откритата научна конференция” през февруари 1993 г., и се освещава ново – фонд “Наука”, вариант на разпространената в напредналите страни “Грант система” , “Българското дружество по история на физическото възпитание и спорта” (БДИФВС) – учредено на 14 февруари 1990 г. и Балканското дружество – (София, 18 ноем. 1990 г.), Българската асоциация за спортни науки (БАСН). Учредена е на 8 ноември 1994 г. в София от 62 учени – 18 професори, 34 доценти, 14 доктори на науките и 40 кандидати на науките. Задачата й е амбициозна – “да обедини и улесни професионално-творческата изява на научната общност, работеща в спортните науки, като стимулира научноизследователската и научно-приложната дейност, помага за размяна на мнения и идеи на учените в страната, информира своите членове за научни процеси у нас и в чужбина, улеснява контактите с учени от други страни”. Началото бележи проведения на 23 и 24 февруари 1996 г. Първи конгрес по спортни науки на тема: “Физическото възпитание и спорт в детско-юношеската възраст”. Съпътстващ е и симпозиумът по “Проблеми на студентския спорт”.

Изявите подсилват традиционните “Дни на науката”, около 24 май, V Световен конгрес по история на физическото възпитание и спорта на тема: “Спортът и социалните промени” (Слънчев бряг, 1998 г.) организиран от БДИФВС и двата световни по комплексната тема – “Спорт, стрес, адаптация”, с ръководител проф. д.п.н Никола Хаджиев. Тяхно средище е Националната спортна академия. В различните заседания със съобщения се включват изследователи от 12 страни – Русия, Украйна , Република Македония, Германия, Хърватска, Австрия, Гърция, Турция, Испания, Полша, Федеративна Република Югославия, Франция, Финландия, Израел, Словакия, Република Коми.

Традицията залага екип в състав: проф. д.п.н Никола Хаджиев, доц. Петър Бонов, доктор;, доц. Даниела Дашева, доктор и техническите сътрудници Евгения Арсенкова, Валентина Михайлова, Благовеста Грошева.

В новото направление “Проблеми на националната сигурност, физическото възпитание и спорта” е заложена основна за страната тема: “Оптимизиране на физическата подготовка и спорта в Българската армия съобразно новите държавни изисквания и стандартите на НАТО”. Резултатите от изследванията (на 1 400 военнослужещи) са публикувани в сборник. Допълва усърдието и участието в националната програма “Децата на България” в раздела “Подготовка за действие в извънредни ситуации, самоотбрана и сигурност”. Сътрудничеството с трите важни институции – Министерство на отбраната , Военна академия “Г.С.Раковски” и ВИПОНД – МВР е скрепено с договори.

Международния активитет е с отражение в: двустранните сътрудничества – със сродните факултети на Университетите в Анкара, Истанбул, Чанаккале, с Националния университет за наука и технология в гр. Булавайо – Зимбабве, с “10-и Университет” в Париж и Католическия в гр. Льовен, Белгия; международните програми Сократес – Еразмус - Минерва с университетите в Кьолн, Лерида, Льовен, Лисабон и Финландия; програмата Цепус по международния проект “Екология, спорт и социално развитие”.

Рефлексът към вътрешно затваряне, мотивиран от толкова превратното време, редуцира присъствието в международни федерации, асоциации и комитети. А то е индикирано – като градиво и динамика! Сега българският принос съизмерват проф. Райко Петров – зам.-председател на ФИЛА и председател на Техническия комитет; проф. Иван Попов – секретар на Техническия комитет на Световната федерация по Модерен петобой; проф. Никола Хаджиев – член на Борда на директорите на “Спорт за всички – ТАФИСА”; доц. Мария Минева – зам.-председател на ФИГ и председател на Техническия комитет по аеробика; проф. Емил Жечев – І-ви Зам.-председател, Председател на съдийската комисия и на Европейското регионално бюро по бокс, доц. Йото Дряновски – член на Техническия комитет на Европейската федерация по тенис на маса – ЕТТЮ.

Логично следват наши и международни признания – почетното звание Заслужил деятел на науката за проф. д-р Кръстю Кръстев (Указ № 1700 от 23 май 1985 г.); за проф. Райко Петров, автор на най-реномираните изследвания за борбата “100 Ans de lutte Olympique 1896-1996” r “The roots of wresling: The traditional Wrestling Styles” издадени от МОК и ФИЛА на английски, френски и немски език, удостоен с орденът “Полярна звезда” на Република Монголия (с Указ на президента) и Почетен член на Руската спортна академия; за премирания на І-во място от Международния олимпийски комитет (за 1999 г.) учебник “Олимпизъм и олимпийско движение – зараждане и развитие” (С., 1998) с автори – проф. д.п.н Райна Бърдарева и Белчо Иванов, доктор.

Маркираните изменения повлияват и на Студентското научно дружество, преобразувано в Клуб за техническо и научно творчество за младежта (ТНТМ – 1973 г.). Мобилен, той “узурпира” национални изяви и представя в тях най-добрите образци. Въпреки относителната специализация приносите им не са пропуснати – в международни конференции, технически изложения, конкурси. И в тази надпревара повече или по-малко дослагват – доц. д-р Ганчо Матеев, доц. д-р Траяна Джарова, доц. Цанко Миков, проф. д.м.н Велю Гаврийски, доц. Росица Църова, доктор.

Ръстът и състоянието на модела на НАЦИОНАЛНАТА СПОРТНА АКАДЕМИЯ – модел вплел усилията за осигуряване на надеждна информационна система и цялостна компютъризация, техническо оборудване, попълване на библиотечните фондове, на архива, условно отмерва и почетното звание “Doctor Honoris Causa” на Негово Величество Цар Симеон ІІ (27 май 1996 г.); г-жа Надежда Лекарска (22 май 1997 г.; г-н Егидиус Браун (1 септ. 1997 г.); г-н Примо Небиоло (27 окт. 1997 г.); г-н Томаш Аян (21 май 1998 г.); г-н Дейвид Теагер (5 юни 1998 г.); г-н Бруно Гранди и Маркиз Хуан-Антонио Самаранч (28 окт. 1998 г.); г-н Иван Абаджиев (21 май 1999 г.); г-н Франц Бекенбауер (27 апр. 2000 г.); г-н Иван Славков (7 дек. 2000 г.) - преценка на съвременниците за достолепни жития, за собствен почерк, за дръзновение и извисяване! И с тях по-достойно е мястото ни в спомена за собственото минало!

Това ще рече: ТРЯБВА ДА ГО ОПАЗИМ! Иначе "... кога тялото се обърне в прах и духът се разпилее като рядък въздух ..., ще се забрави името ни и никой няма да си спомня за делата ни...' (Прем. 2:2-4).

Сподели във Facebook Twitter Share