НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"

1953 - 1972 г. Висш институт за физическа култура

1953 – 1972 г.

Преобразуване. С Постановление на Министерския съвет - № 283 от 9 май 1953 г. Висшето училище прераства в институт и като титул – Висш институт за физическа култура “Георги Димитров” (ВИФ “Георги Димитров”), и като система от дейности. Основа е Устройственият правилник, предвидил два отдела: “Спортно-педагогически и Лечебно-физкултурен”(17).

Окрупяването е улеснено от поредно Постановление на МС (17 юли 1956 г.). Императивите са четири:

  1. - От учебната 1956/1957 г. към Треньорската школа на ВИФ”Г.Димитров” да се открие задочен отдел;
  2. - Броят на задочните студенти да се увеличи от 30 на 60 души;
  3. - Националната ездова школа “Г.Бенковски” (създадена от ВКФС през 1951 г.) да премине към Института;
  4. - Едногодишната школа за кадри “Васил Ленков” да се закрие, като всичките й активи обслужват ВИФ”Г.Димитров”(18).

В такъв ракурс е и решението на Академичния съвет (№ 10 от 14 май 1957 г.) за въвеждане на една стажантска година. Целта е изравняване с Университета и в този пункт. На потребите на социалната практика импонират и създадените факултети – Спортно-педагогически (от учебната 1967/1968 г.), заменил Треньорската школа и Масово-оздравителна и лечебна физическа култура (МОЛФ). Идеята за него задава решението на Политбюро на ЦК на БКП от 15 дек. 1971 г. (19).

В края на 60-те години, когато катедрите са 16, а студентите – почти 1 000, преподават 120 специалисти. Образованието им – по физическа култура, медицина, педагогика, икономика, философия, филологии, право е гаранция за всестранността и хуманния профил на обучението в института.

Това стимулира образователния идеал. На целите му служат ректорите: проф. д-р Драгомир Матеев (до 30 юни 1962 г.), доц. Асен Гешев (1 юли 1962 – 30 юни 1968 г.), доц. Иван Стайков (1 юли 1968 – 3 авг. 1975 г.) и заместниците им: доц. Кирил Петров, ст.пр. Васил Недков, ст.пр. Димитър Дражев, проф. Георги Гиздов, проф. Николина Манчева, ст.н.с. д-р Кръстю Кръстев, ст.н.с. Петко Щерев, доц. Миролюб Кутинчев, ст.н.с. д-р Любомир Илинов, проф. Васил Цонков.
Процесът на хуманизация е със собствена динамика, мотивирана от духовните интереси. Потвърждава това учредения на 30 септ. 1953 г. Културен клуб.

Специални правилници определят организационното му устройство и схемата за ползване салона на “Учителската каса” (бившето кино “Култура”). Секторите са пет:

  • - художествена самодейност – с четири състава – хоров, оркестров, танцова група и драматичен;
  • - беседи – за лектории и срещи с лауреати на Димитровска награда, хора на науката, изкуството и културата;
  • - младежко творчество – за прояви на млади поети, писатели, музиканти и художници-самодейци;
  • - културен отдих – за концерти и забави;
  • - физкултурен.

Отговорен пред Академичния съвет е Крум Мифитишев.
Въведената структура причислява възпитаниците на ВИФ”Г.Димитров” към общостудентския тип култура – концерти, продукции и фестивали, спортни надпревари.

Само през учебната 1954/1955 г. 22 от студентите са майстори на спорта (МС), а 140 покриват първи разряд. Това е времето, когато българският трикольор се вее за олимпийските шампиони Димитър Добрев (Рим, 1960), Петър Киров (Мексико, 1968 и Мюнхен, 1972), Нораир Нурикян – (Мюнхен, 1972 и Монреал, 1976), както и за Минчо Тодоров, Цветана Димова, Димитър Хлебаров, Цветана Берковска, Иван Стайков, Георги Варошкин, Надежда Василева, Кръстина Гьошева, Снежана Керкова, Михаил Бъчваров, Георги Кабуров. Пак тогава отборите на ВИФ по хандбал, гимнастика, ски, плуване, лека атлетика, борба, футбол, ориентиране, баскетбол, волейбол са призьори на републиката и формират националните отбори. В различни отрязъци от време председатели на спортния клуб са – проф. Никола Попов, доц. Никола Кръстев, Мирослав Иванов, а секретари – Данаил Николов и Александър Върбанов.

Променя се и материалният стандарт. През ноември 1954 г. Централният алпийски лагер “Мальовица” в Рила планина е придаден на ВИФ”Георги Димитров” (20). Превърнат е в учебна база по ски и алпинизъм. В свободните от курсове месеци ползвател е ВКФС. По-късна трансформация препраща ЦАЛ към Българския туристически съюз (БТС).


1953 година. Посещение
на корейска делегация


Кандидат-студентски изпит
в средата на 50-те години


1968 година. Научна конференция на ВИФ.
В средата отпред е Кръстьо Кръстев. На
чина зад него са Венцислав Ангелов и д-р Георгиев. На втория чин в дясната редица
е Нешка Робева (с черното палто).


1971 година.
Тържество по повод първата копка на новия комплекс на ВИФ. Най-вляво е ректорът, проф. Драгомир Матеев, с очилата е генерал Владимир Стойчев


И водните курсове не се задържат в курортите на Варна. Пренасочени са към Несебър. В един от заливите е построен временен лагер – с навеси, кухня и палатки. С промените в устройствения план на града тази територия е отнета – август 1958 г. В замяна ВИФ получава 66 декара около нос “Акортирия” (21). В съответствие с Наредбата за извънлимитни капиталовложения (до 50 000 лева) подхващат “общите работи по строителните обекти” на стопански начала и доброволен труд. Осигурена е и държавна субсидия. Днес тази собственост е спорна!

На 10 ноември 1970 г. в кв.”Дървеница” е първата копка за учебно-спортния комплекс. Площта е 200 декара. За канализационна и водопроводна мрежа вложенията възлизат на 117 000 лева, а за ниското инженерно и високо архитектурно строителство – на 1 млн. и 100 хил. лева. През 1972 г. изпълнителят – Главно управление на строителни войски (ГУСВ) започва строежа на общежитието (бл. 70) и стола. Капацитетът им е 721 легла и 400 места. Едновременно се поставят основите на Закритите спортни съоръжения (ЗСС) на стойност 1 млн. 670 хил. лева. Предаването им в експлоатация е след години. Дотогава с много доброволен труд и сума над 1 млн. лева, е прокарана алейната мрежа, външната осветителна инсталация, а територията - озеленена (22).

Обновява се и научната дейност. Възприетите механизми на управление множат духовната продукция и ускоряват възпроизводството на научния потенциал. Модел налага сформираната научна комисия (1954 г.): Николина Манчева, Ема Герон, д-р Йордан Русчуклиев, Нено Мирчев (23).Правомощията й са в четири посоки:

  1. - Първата представя процеса по усвояване на собствена нормативна база за научни степени и звания;
  2. - Втората отвежда до новаторите, чиито познания пресистематизират практиката;
  3. - Третата изразява творческото начало – публикации и форуми;
  4. - Четвъртата – международните контакти.

Най-зрими са усилията за научен суверинитет. С разрешение на Комитета за наука, изкуство и култура от 1954 г. ВИФ “Г.Димитров” има право да “…открива вътрешни аспирантури за преподавателите и асистентите си…”. Утвърдените са 22 от 12 катедри – Тодор Кънчев, Йордан Кръстев (лека атлетика), Мария Хаджийска, Елена Попова (гимнастика), Миролюб Кутинчев (плуване), Иван Стайков (ски), Ангел Акрабов (тежка атлетика), Георги Атанасов (алпинизъм), Димитър Дражев, Цанка Дражева (Теория на физическото възпитание), д-р Добромир Добрев, д-р Йордан Русчуклиев, д-р Вега Тошкова (физиология), д-р Спиридон Моров (анатомия), Иван Николов, Теодора Дъчева, Благой Василев, Захари Стайков, Янко Янчев (Марксизъм-ленинизъм), Гюргелена Маркова (масаж), Наталия Петрова и Васил Цонков (История на физическата култура) (24).

На 1 февр. 1957 г. АС зачислява и първите редовни аспиранти – Васил Пелтеков (баскетбол) и Светлана Димитрова (психология) (25). И с тези основания в писмо от 3 ян. 1957 г. проф. д-р Драгомир Матеев иска корекция в “Списъка на ВУЗ” “… с права да приемат и допускат до защита кандидатски дисертации по клонове от науката…”. С дата 27 февр. 1961 г. Пленумът на Висшата атестационна комисия (ВАК) приобщава ВИФ към Софийския Университет в раздела “Педагогически науки” и му разрешава “… да присъжда научните звания “старши научен сътрудник”, “доцент” и “професор” … и научната степен “Кандидат на педагогическите науки” (26).
Новата обозначеност, чрез Академичния съвет, потръгва с първата защита на дисертационен труд – “Борбата със страха при алпинизма”. За готовността на аспиранта Георги Атанасов известява, още на 3 май 1960 г., научния ръководител доц. Ема Герон.

Няма съмнение, че усвоената нормативна база е главната причина за постъпателния ритъм на спортната наука. Той, от своя страна, дава предимство на тенденциите, които активират научното съсловие. Интересът е ориентиран към научните звания и степени – основа и за нов стил.

С решение от 19 ноември 1954 г. (Протокол 4) Академичният съвет гласува “ученото звание доцент” на Ема Йомтова Герон. С решение на ВАК от 25 май 1959 г. тя е и “Кандидат на педагогическите науки”. Съпътстващата я характеристика гласи: “Другарката Герон е първата, която по пътя на защитата получава такава степен. …полага и не си скъпи усилията да бъде полезна”.
Хармонират й и признанията за отдавна придобити научни степени, критерий за виоко дарование. Извисяват се фигурите на проф. Димитър Ошанин и д-р Вера Параскова, защитили докторски дисертации в Париж.

Така налучканата позиция отвежда до моноформата към която Института се стреми. Контурите й очертава и решението за обединяване на ВИФ с ЦНИИФК (Постановление на МС 236 от 3 ноември 1958 г.), осъществено през януари 1960 г. (27). Целта е да се ликвидира заложения дуализъм, който довежда до грешки, към които българската практика е твърде склонна – подражание и имитации, стимулирани от разединението – управленско и научно.
Противоречията затихват през 1967 г. Създаден е Научен център, облагородил спортната наука с уникални идеи и образци. Специален правилник урежда въпросите по устройството, организацията и функциите му. Координиран е с този на Научно-методичния съвет (НМС) при ЦС на БСФС, председателстван от проф. Драгомир Матеев и Петко Щерев – заместник-председател.

Опосредствана е и учрежденската структура: заместник-ректорът по Научноизследователската дейност съвместява и задълженията на директора на Научния център (ст.н.с д-р Кръстю Кръстев – 1960 г.); в катедрите по Теория и методика на физическото възпитание (ТМФВ), Физиология, Психология и ЛФК се формират научноизследователски сектори; Центърът придобива статут на факултет, а секретарят на Научния му съвет – ранг на декан.

Преходни разпоредби указват мястото на помощните звена – библиотека, библиографска служба, статистически център, кино и фотодокументация, конструкторска работилница – в отдела “Научна документация и информация с кино и фотолаборатории”. Завеждащ е Симеон Давид Шлезингер, избран с конкурс между 36 кандидати.
Отделът е подсистема на организирания през същата година (1966) Център за научна информация и документация, към Българския съюз за физическа култура и спорт (БСФС) ръководен от гл.ас. Георги Кабуров.

Безспорно доказателство за високата степен на развитие на спортната наука, за нейната тежест, но и автентичност, е званието член-кореспондент, с което Българската академия на науките удостоява проф. д-р Драгомир Матеев (7 февруари 1961 г.).
Талантлив учен, той оставя творби, чиито основен тезис е – познаваемост на човека чрез науката! Идеите му за патофизиологичния механизъм на гравитационния шок след физическо натоварване, за Павловското физиологично учение, за възрастовата морфология, за ранното обучение, ранната специализация и целогодишната тренировка на спортиста придават на схемата умора-възстановяване-свръхвъзстановяване революционен израз.

В теоретико-практически смисъл тези акценти свидетестват за духовна извисеност и упование в рационализма. В тях естествено се преплитат и мисиите на проф. д-р Матеев – директор на Центъра по геронтология и гериатрия (Заповед 2815 от 21 юли 1963 г.) и на Института по физиология при БАН (от 25 април 1967 г.), на главен секретар на Българския олимпийски комитет (1964 – 1971 г.), член на комисията за олимпийските научни конгреси към МОК, председател на Дружеството за спортните лекари и на Дружеството на физиологичните науки.
И чрез сподвижниците му – д-р Добромир Добрев, д-р Йордан Русчуклиев, д-р Вега Тошкова, д-р Виден Георгиев, д-р Елена Киселкова, д-р Велю Гаврийски, носителят на традицията – катедрата по “Физиология”, се оформя кръгът на научната мисъл във ВИФ. Към него се присъединяват (1960-1961 г.) и новите кандидати на науките: Димитър Дражев и д-р Виден Георгиев (защитили в СССР), Захари Стайков (във Висшия икономически институт), Иван Николов и Благой Василев (в Софийския университет).

За десет години (1962-1972 г.) обемът и съдържанието на научната дейност на Академичния съвет изпълват: 34 защити на дисертационни трудове – Георги Атанасов, Наталия Петрова, Боньо Първанов, Доротея Стефанова, д-р Яко Афар, д-р Вега Тошкова, Цанко Миков, Давид Давидов, Никола Хаджиев, Крум Рачев, д-р Вельо Гаврийски, Силви Гюмишев, Борис Соколов, д-р Кирил Златарев, Ангел Акрабов, Павел Добрев, Цветана Димова, Светлана Димитрова, Недялка Матеева, Надежда Василева, Радослав Иванов, Лиляна Петкова, Иван Тулилов, д-р Христо Александров, Калина Дачева, Илия Димитров, Цанка Дражева, Сима Черногорова, Елена Попова, Никола Милев, Дора Милчева, Веселина Алипиева, Иван Иванов; 29 процедури за доценти – д-р Добромир Добрев (1961 г.), Асен Гешев, д-р Стефан Стефанов, Венцислав Ангелов, д-р Спиридон Моров (1962 г.), Миролюб Кутинчев, Иван Стайков (1964 г.), д-р Минко Банков, Георги Атанасов, д-р Петър Слънчев (1965 г.), Димитър Дражев (1966 г.), Константин Игнатов, д-р Виден Георгиев (1967 г.), Михаил Севев, Благой Василев (1968 г.), Йордан Кръстев, Емил Жечев, Драгомир Стоянов, д-р Вега Тошкова (1969 г.), Наталия Петрова, Стефан Бобев, Никола Хаджиев (1970 г.), Минчо Тодоров, Цветан Желязков, Снежана Винчева, Димчо Бъчваров, д-р Велю Гаврийски, д-р Петър Богданов (1971 г.), Константин Жалов (1972 г.); 3 за професори – доц. Николина Манчева (1958 г.), доц. д-р Добромир Добрев (1967 г.) и доц. д-р Спиридон Моров (1971 г.); 15 за старши научни сътрудници І и ІІ степен – д-р Илчо Илиев, д-р Любомир Илинов (1959 г.), Атанас Коларов, Иван Мангъров (1961 г.), Елисавета Генова (1962 г.), Климент Бойчев (1966 г.), д-р Рачо Косев (1967 г.), д-р Йордан Александров, Петко Щерев (1968 г.), Райко Петров (1969 г.), Боньо Първанов (1970 г.), д-р Кръстю Кръстев, Никола Попов (1971 г.), Цанко Миков, Крум Рачев (1972 г.).

В духа на засилените общувания се множат защитите в съветската страна – на Кирил Димитров, Юлия Мутафова, Венцислав Янев, Тодор Рачев, Георги Христов, Михаил Бъчваров, и в нашата – в Софийския университет – на Теодора Дъчева, Янко Янчев, Павел Драганов, и във Висшата партийна школа (ВПШ) – на Веселина Филева.

Съществен белег от характеристиката на този научен елит е интелектуалната дейност – книжовна, чрез публикуваните оригинални съчинения, книги и учебници, преводна и съставителска. Регламентирана част от професионалните му задължения тя следва идейните настроения на официалната идеология на България.

Едни от ценните изследвания (1953 г.) представят градацията в големите линии: “Физическото възпитание – част от комунистическото възпитание” (Г.Гиздов), “Павловското физиологично учение” (Др.Матеев, второ издание), “Лечението на пресни травми на глезена и коляното с масаж” (Г.Маркова-Старейшинска), “Промените в двигателния апарат на тенисисти” (Й.Русчуклиев), “Процесите на вниманието при вдигане на тежести” (Е.Герон).

От следващата година (1954) проблематиката е в съответствие с “Перспективния план за научноизследователска работа в областта на физическата култура и спорта в страната”. Обединяващи теми са: за ранното обучение и специализация, за целогодишната тренировка, възпитанието и активния отдих. В резултат книжовния кръг затварят първокласни образци и такива, които налагат новия стил – единство на теория и практика. Между тях са: “Производствена гимнастика” (К.Игнатов), “Ролята на физическата култура за укрепването на здравето и повишаване производителността на труда” (Г.Гиздов), “Народните игри в България” (В.Цонков), “Латентният период на двигателни условни рефлекси като показател на някои типологични особености на децата” (Д.Ошанин, Е.Герон), “Биологични тестове на умората” (Й.Русчуклиев, В.Вълчанов), “Мускулна умора” (Др.Матеев), “Методика и техника на упражненията на кон” (Н.Милев), “Историческо развитие на конния спорт” (Кр.Лекарски, Л.Найденов), “Дисциплина, дисциплинираност и възпитанието им със средствата на физическата култура” (Е.Герон), “Ранното обучение и специализация във футбола” (В.Ангелов, Ст.Петров, Н.Кръстев), “Ергографически изследвания на стимулиращото действие на китайския лимонник" (В.Георгиев, А.Андреев), “Методика на обучението в основните лекоатлетически двигателни навици в деца от 7 до 9-годишна възраст” (Н.Матеева) и още много други.

Създадено е и научно списание. Идеята е на проф. д-р Драгомир Матеев (1956 г.). Чрез него, именувано “Въпроси на физическата култура” е намерен собствен път към новото време.

В исторически план изданията доказват бързо развитие, породено от свободен избор и сигурна реализация. Вяра, мисъл и опит обединяват треньори и състезатели, преподаватели и студенти – Константин Жалов и Димитър Хлебаров, Димчо Бъчваров и Стоян Славков, Крум Лекарски – с националния отбор по конен спорт, големите гимнастици – Нено Мирчев, Васил Люцканов, Коста Игнатов, Анна Мирчева, Нено Ненчев, Мария Хаджийска и Крум Мифитишев – с брилянтните композиции, проектирали естетически вкус и висок стил у студентите.
В наблюдаваното разнообразие се повтарят традиционни мотиви – за широкоаспектна дейност, за формиране на собствена школа и оценъчна система. Това като част от триумфа ограничава и раздвоява научната мисъл, за компенсация на което следват сложни перипети на преустройство.

Книжовният поток, освен че превръща ВИФ във внушителна научна общност, е последван от планомерна политика за научни изяви – процес, улеснен от традициите.

Надстройват се нови норми и отношения – сесиите на Научно-методичния съвет на ВКФС. В Първата, през 1953 г., по основната тема “Целогодишната подготовка на спортиста” докладват проф. д-р Драгомир Матеев и Димитър Дражев. Обединени по цел и идея тезите им отреагират на потребността за комплексен научен подход. Към него се придържат Асен Гешев и д-р Й.Русчуклиев, лектори на конференцията на НМС при ВКФС (1954 г.) по актуални проблеми на физическото възпитание.

По този начин ВИФ се вписва в характерните за времето настроения. Илюстрация е и участието с 16 доклада в Обединената научна сесия на Научно-методичния съвет, ЦНИИФК и ВИФ през 1956 г. (7-9 юни). Отстояваните концепции, въпреки различията във формата, се свеждат до едно и също – да отсеят стандарти – задължително условие за отлагане на общи черти и белези в приложната наука.

Линията следват и сесиите на ВИФ – Третата от 9 до 14 май 1955 г. и Петата – 18-19 април 1957 г. Надделява прагматичното начало – разработки по планирани теми, неизменни сборници, обвързване с конкретни ситуации. Така Петата сесия е под надслов “15 години ВИФ”Г.Димитров””. Предшествана е от срещи с възпитаници, продукции в Народния театър и състезания – мотоциклетни (по диртрак – първи в страната) и по гимнастика (международни).

“Модната тема” – “Идеологическата диверсия в спорта” е повод за нещо първо – научно-теоретична конференция, едноименна (1958 г.), но и за подмяна обекта на науката. Идеологическата зависимост предопределя и международните участия: симпозиума върху физиология на кръвообращението в Букурещ; ХІІ международен конгрес на спортните лекари в Москва (проф. Др.Матеев и д-р М.Банков изнасят доклади); конгрес на спортните лекари в Брюксел (проф. Др.Матеев); обмяна на опит със сродните институти във Варшава, Познан (проф. Манчева), в Прага (В.Филева, Н.Петрова, А.Гешев, д-р Стефанов), в Москва (Д.Дражев) и Лайпциг. Там доц. Ема Герон чете лекции по Обща психология и психология на физическите упражнения през целия летен семестър.

Израз на новия научен манталитет е Третата конференция на НМС на БСФС (1959 г.). Във водещата тема “Подготовка за игрите на ХVІІ Олимпиада” (Рим, 1960) ВИФ е представен с 14 доклада, отличени по принос: “Развитие на качествата сила, бързина и издръжливост” (проф. Др. Матеев), “Изследвания върху развитието на мускулната сила” (А.Акрабов), “Някои общи и индивидуални особености в темпа на движението у човека” (Е.Герон).

И тази вътрешна синтеза рефлектира в международното присъствие. Простор е даден на психологията – осъзнат стремеж срещу деформациите в емпиричната й същност и залог за бъдещо научно признание. Гост на Първата международна конференция по биомеханика (Лайпциг, 7-11 март 1960 г.) е д-р Петър Богданов. И не остава съмнение, че усвояването на модерните методи на преподаване и на научни изследвания се свързва с колегиално обкръжение и общуване – от еднородни или противопоставени социални системи.

С овладяването на научния паралелизъм (ВИФ – ЦНИИФК) е приета цялостна концепция. Конференциите, пренесени през опита, прекрачват в друга фаза – като система и съдържание. От това произтичат общите черти на всички следващи прояви – традиционни и юбилейни (1962 и 1972 г.).

Сигурна представа дават и инициативите проведени у нас: Симпозиума по въпросите за физическото възпитание във ВУЗ и умствената дейност, под патронажа на изследователския комитет на СИЕПС (1961 г.), заседанието на ръководството на Международното бюро за информация и документация на СИЕПС (1966 г.), Международната научна конференция и предварително заседание за създаване на Европейската организация по психология на спорта към ФЕПСАК (1968 г.), Балканска научна конференция по фехтовка (1970 г.), и такива, произлизащи от организациите, в които България е представена – Международна федерация по физическо възпитание (ФИЕП) – Асен Гешев; Международно бюро за документация и информация в областта на физическото възпитание и спорта (БИДИ – ЕПС) – Асен Гешев и Лидия Ачкова; Международна асоциация по бокс (АИБА) и Европейска асоциация по бокс (ЕАБА) – Емил Жечев; Международна федерация по борба (ФИЛА) – Райко Петров, д-р Рачо Косев; Международна федерация по ски (ФИС) – Димитър Дражев и Иван Стайков; Европейска федерация по спортна психология (ФЕПСАК) – Ема Герон, Боньо Първанов, Елисавета Генова, Никола Попов, Светлана Димитрова; Международен съвет за физическо възпитание и спорт към ЮНЕСКО (СИЕПС) – Георги Кабуров, Лидия Ачкова, Васил Цонков, Наталия Петрова; Международна асоциация на висшите училища за физичесо възпитание (АИЕСЕП) – Иван Стайков; Международен комитет по спортна социология – Ангел Стойчев; Световна организация по история на физическото възпитание и спорта – Васил Цонков, Наталия Петрова.

Има и втори пласт наука – на Студентското дружество. Моделът му, реинтерпретиран в Правилник регулира взаимоотношенията на всички равнища и управленските нюанси. Заложената структура позволява организиране на групи, семинари или кръжоци, участие на най-изявените студенти в конференции и с публикации, както и възможност за обмяна на опит със сродни институти.

От 1954 г. насетне в тематичния обхват на дружеството се вплитат многобройни идеи, някои от които следват модните увлечения, а други – предпочитанията на катедрите. Това доказват Втората (1-2 дек. 1954 г) и Третата (26-27 март 1957 г.) конференции.

На Втората конференция през 1954 г. разработките са 12 и са обнародвани в сборник. Премираните, тези по плуване и волейбол, представят ВИФ на Четвъртата републиканска конференция на СНД през септември 1955 г.

Със смъртта на д-р Русчуклиев (27.І. 1923 – 27.І.1959 ) дружеството изпада в летаргия. Възстановява го доц. Ема Герон – с опита, знанията и импулсите от личната си духовна реализация. Потърсената компенсация е двупосочна: по-голямо тематично разнообразие, подбудено от актуално-практичните интереси на студентите (подготовка на курсови и дипломни работи) и международен активитет. Точно тези промени отнасят към началото на ново време – решително и всеотдайно!

За този тип комуникация – научната, значение има участието на проф. Боровац и студенти от Академията за физическа култура във Варшава в конференията на СНД през февруари 1960 г.

Същите подбуди са заложени в гостуването на група от СНД в Будапеща, Прага, Братислава, Варшава, Гданск. Морален барометър за младите творци то окончателно официализира научните им изяви. Задвижени механизмите на обнова извеждат на национално ниво докладът на Людмила Венова “Електромиографски изследвания върху техниката на академичното гребане” и на Юлия Мутафова “Съсредоточаването на вниманието при юноши баскетболисти”. Нашумяват имената на П.Стилянова, Л.Караджов, М.Якимов, Ал.Цветков, Таню Атанасов – председател на СНД.

При тези условия, очертани рехаво, каквато е документацията, се осъществява градежът на студентската наука. Ръстът й импонира на дръзновението на стотици студенти, недостигнали съвършенство, но познали богатството от идеи и новаторски вълнения, признание и за доц. д-р Стефан Стефанов, доц. д-р Вега Тошкова – научни ръководители на СНД.

За градивните си изяви и достойна 30-годишнина ВИФ е награден (7 юни 1972 г.) с най-високото отличие – орден “Георги Димитров” (Указ № 1177 от 31 май 1972 г.).

--> Продължение

Сподели във Facebook Twitter Share