НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"

1942 - 1953 г. Държавно висше училище за телесно възпитание

СЪЗИДАНИЕТО (1942 –1944 Г.)

Идеята. От 20-те години на миналия век, личности и институции, внушават нуждата от българска “Академия по физическо възпитание” ( 1 ). Тежненията аргументират с лошото преподаване на гимнастиката от “…работници - надничари без достатъчно образование… повредили деца от пресилени телесни упражнения” (2).
Най-деен е Съюзът на българските гимнастически дружества “Юнак” (СБГД”Юнак”). В съдружие с Министерството на народното просвещение (МНП) той дори “оземлява” бъдещото училище. Градоустройственият план на голяма София отрежда място за строеж на сграда (1938 г.), но обществен протест, известен като "Резолюция за отмяна на узаконения Мусмановь план”, отлага изпълнението.
Всъщност дълголетието на предисторията на ДВУТВ носи върху себе си три реалии (3) на българската практика:

  1. 1. Курсовете за учители и главатари провеждани от СБГД”Юнак” от 1900 г. с цел: “подготовка на специалисти по гимнастика, необходима за преподаването й в българските училища, и за пропагандиране идеята на съюза за всестранно развитие”;
  2. 2. Държавните курсове за подготовка на учители по телесно възпитание, като предшественици на ВУТВ – пет – 1928 г., 1931 г., 1935 г., 1937 г. и 1944 г. Основанията са многозначителни: “учителите по предмета единствени нямат висше образование – убедителен аргумент за недостатъчната им теоретична и практическа подготовка, както и необходимостта от замяна на ортодоксалните германска и шведска школи с модерната естествена метода”;
  3. 3. Третата успоредица прокарват българите, завършили университет или академия в чужбина. Панорамата запълват: Борислав Йорданов, Крум Кацаров, Георги Караиванов, Младен Филипов, Иван Панайтов, Ангел Панайотов (Германия); Ана Петрова, Екатерина Ножарова, Надежда Ошанова, Кирил Петров, Иван Гутев, Парашкев Георгиев, Стефан Добрев, Желязко (Живко) Филипов, Нено Мирчев, Васил Цонков, Коста Игнатов, Цено Кръчмарски, Венцислав Ангелов (Унгария); Димитър Григоров (САЩ); Петко Щерев, Анна Белева (Полша); Никола Калканджиев, Сергей Живков, Димитър Михайлов (Италия). Там е и Тодор Кънчев, но за кратко(4).

Имената им пряко или косвено рефлектират в паметното събитие – основополагането на Държавното висше училище за телесно възпитание. Поели този интерес, те остават в аналите му извечно и съставят онова минало, което задава модела за начално представяне.

Началото. На 15 ноември 1942 г., в аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, в присъствието на чуждестранни гости и делови държавни мъже, е благословено ДЪРЖАВНОТО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ за ТЕЛЕСНО ВЪЗПИТАНИЕ (5). Събитието е съдбовно, а последиците радикални. Радикални, защото залагат перспективата за висше образование по телесно възпитание; защото е седмото по ред в България, белег за отношението на държавата към най-ценното благо - здравето; защото, мястото му в институциите на националната ни култура и образование, не е по конюнктурни подбуди, а е отредено от времето и духовните потреби; и защото, проправеният път, ще продължат възпитаниците от 60-ят випуск.

Законодателните инициативи са от 1941 г. В тогавашното Народно събрание е внесен проект за Закон за Държавното висше училище за телесно възпитание (6). Споровете са по три въпроса: за града, в който да се установи училището – София, Русе, Пловдив или Охрид; за срока на обучение – 4 години, както е в Германия и Унгария, 2, както е в Италия, или 3, както налагат нуждите на България; за образованието на един от предвижданите пет професора – педагогическо или само висше (7).

Аргументът, че бъдещите учители трябва да имат и втора специалност, каквато може да се добие само в историко-филологическия и физико-математическия факултет на университета “Св.Климент Охридски”, в Художествената или Музикалната академия (и обратно, студентите им във ВУТВ), определя местоположението му – в столицата. От същите съображения се налагат и другите решения – професорът да бъде педагог, а обучението – 4 години.


Конституирането
започва със Закона обнародван в бр.2 на “Държавен вестник” (3 ян.1942 г.). След акуратни проверки (на представяните животоописания, препоръки и научни трудове) и обширни доклади по тях, но с предпочитания към неуличени в политическа дейност, комисията от МНП препоръчва и на 20 юни с указ на Царя са назначени: за професори – Георги Караиванов и д-р Руси Радков; за доценти – Борислав Йорданов и Георги Гиздов, а за преподавател – Кирил Петров. Те съставят и първия Академичен съвет. С по-късна дата – 17 октомври с.г., към тях се присъединяват асистентите – Екатерина Ножарова-Дякович, Анна Белева, Нено Мирчев, д-р Тотю Тотев и лекторите – проф. д-р Д.Каданов, д-р И.Дрексел, проф. д-р Л.Цветков, д-р Боян Хаджистоянов, Георги Петков, Жана Николова, Надежда Бакалова, Ангел Друмев, Христо Хайтов и Драгия Томангелов, опит за баланс в конфигурацията практика-теория (8).

Постигат го и чрез консолидираните катедри, четири на брой:

1. Здравни науки – анатомия, биология, антропология, физиология и физиология на телесните упражнения, хигиена и хигиена на телесните упражнения, първа медицинска помощ, изправителна гимнастика и масажи;
2. Телесно възпитание – история на телесното възпитание, теория на телесните упражнения, методика на телесните упражнения (с практика);
3. Общо възпитание – българознание (с оглед на държавно-гражданското възпитание, български език и литература, българска история и отечествена география, българска култура и бит – с устни и писмени упражнения), обща психология и психология на телесните упражнения на отделните възрасти, обща педагогия и възпитание, чрез телесни упражнения;
4. Организация на телесното възпитание – съвременна организация на телесното възпитание в света, законодателство във връзка с организациите за телесно възпитание,… правилознание, познания по организиране на станове, летовища, детски игрища, излети, събори, състезания и др., строеж и уредба на места за упражняване, пособия за телесни упражнения”.

Практическите предмети са в пет групи:

  1. Обща телесна подготовка, специална и земна гимнастика, игри на уреди, вдигане тежести, музика, хора, танци и скициране;
  2. Лека атлетика и игри;
  3. Воден спорт, зимен спорт, планинарство, полски сръчности и игри, моделно строителство, безмоторно летене;
  4. Бокс, борба, фехтовка, джиу-джицу, стрелба;
  5. Чужд език (по избор) – немски, френски, английски или италиански.

За директор е назначен проф. Георги Караиванов, а за секретар – Васил Данаилов. От есента на 1943 г. функциите им поемат проф. д-р Руси Радков и Стефан Петров (9).

Първият випуск (1942-1946 г.) съставят 77 девойки и 15 младежи. Подбрани са по антропометрични данни, умения, доказани в нормативите на седем дисциплини, с потвърдена обща култура, правопис, “разсъдливост и изразност” (в писмен изпит и анкета), с добри народностни прояви. На 15 октомври 1942 г. със скромно тържество и водосвет в Храм-паметника “Александър Невски” учебната година е открита.

Академичност е белегът на тържественото събрание на 15 ноември 1942 г.. Директорът проф. Георги Караиванов съизмерва приносите в българското минало и чрез тях обозначава училището като ядро, което генерира култура и съзнание за принадлежност към уникална общност. За автентичност и социална предприемчивост пледира в речта си и проф. д-р Руси Радков. Целта на училището проектират в три направления: “…да дава висше образование по телесно възпитание; да проучва и насочва научно развитие на телесното възпитание в страната; да насажда сред българския народ телесна култура и да задълбочава нравственото и държавно-гражданското възпитание” (10).

1944 година. Занимание в Челопечене по време на евакуациата на ДВУТВ

В края на 60-те години. Проф. Драгомир Матеев награждава Нено Мирчев (на вътрешното първенство по гимнастика)

Дейностите по тях уреждат отношенията с институциите, административното устройство, образователния идеал, научните цели. Посоката е еднозначна – българоцентризъм, в смисъл на национален облик и народностно самосъзнание. С много патос се залагат традиции, чиито настроения се проявяват в бъдещето – манифестации – на 3 март и 24 май, продукции в страната, “домашни състезания”, посещения на театрални постановки и кино-прожекции. Сюблимен момент е гостуването на отбора по баскетбол жени във Висшата кралска школа по телесно възпитание в Будапеща (4 авг. 1943 г.).

1951 година. На семинар по физиология.

Самостойност придава въведената униформа – светлосин костюм за студентите (пола или панталон, бяла риза, зеленикавосини връзки, шапка-каскет) и тъмносин - за преподавателите. В добавка – шапка с периферия за дамите !

Нова динамика внасят научните изяви на училището, събрало изградени характери, талантливи педагози, вещи теоретици.
Данните са категорични. Подемът в свободното им научно развитие е далеч преди 1942 г. Публикуваните издания очертават тенденцията да запълнят теоретичните лакуни. Георги Караиванов проектира интересите си в леката атлетика и игрите; Борислав Йорданов – с упование от социалния заряд на българския спорт отдава предпочитанията си на ските, тениса, гимнастиката, теорията на телесното възпитание. Георги Гиздов предлага познания в областта на психологията и педагогиката, придобити от изолирани дотогава данни, а Димитър Григоров, магистър по здравно и телесно възпитание на Спрингфийлския университет в САЩ – по телесна механика и отборните игри.

Постигнатата характеристика, макар количествена, подсеща и за висок стил в словото като израз на познанието. Следите им личат и в периодичния печат – “Медико-педагогическо списание”, “Оран”, “Средец”. В тях по важни въпроси дискутират Петко Щерев, Екатерина Дякович, Ангел Друмев.
От тези импулси на самостоятелно творчество произтича стремежа за организиране. И не е случайно, че за наука “съзряват” и студентите. По заети идеи и данни от природонаучен характер на 23 февруари 1943 г. г-ца Венета Герасимова “открива” “Витамините и тяхното значение за организма”. Референт е проф. д-р Р.Радков.

В света на мастите, белтъчините, личната и обща хигиена, със стила и езика на Черноризец Храбър съприкосновяват рефератите на Росица Вълчанова, Мария Петрова, Мария Пенкова (11).
И точно тези духовни пориви са първопричината, дори и повода за тяхната интеграция в научната сфера.

Война и бедност са условията, характерни за основополагащия етап (1942-1944 г.) - от игрището на стадион “Юнак” до Салона на Школата за запасни офицери в Лозенец, столичната баня и ски-пистите край х.”Алеко” и “Кумата” , водна база “Чайка” в гр. Варна, сцената на Народния театър и учебните зали на Медицинския факултет на ул.”Московска” и 20-а гимназия.
Въздушните бомбардировки над София през 1944 г. заставят училището да се евакуира в с. Челопеч. Под формата на учебни курсове – лекции, семинарни упражнения, молебени, гимнастически продукции в Златица, Мирово, Челопеч и Пирдоп, футболни мачове и излети то оцелява.
Следват промени, чиито политически акценти систематизират и градират аргументите за цялостна реформа – обоснован стремеж за спасение!

В УСЛОВИЯТА НА НАРОДНА ВЛАСТ (1944 – 1953 Г.)

Промените. Събитията от м. септември 1944 г. пробуждат нови тенденции в развитието на България – в институционната й система, социалните функции, сферата на международно общуване. Рефлексът на адаптация, изразен в ускореното присъединяване към източния модел “преправя” и Държавното висше училище за телесно възпитание. Най-напред се усвояват идеологическите постулати.
С Указ на регентите директорът проф. д-р Руси Радков е отстранен. Обвинения в измяна застигат и титулярите-преподаватели - Александър Дякович, Георги Гиздов, Борислав Йорданов, Димитър Григоров.


Александър Дякович
- виден столичен журналист
- помощник на главния инспектор по телесно възпитание в Министерството на народното просвещение,
- активен деец на Съюза на бесарабските българи,
- деен сътрудник на Софийската окръжна спортна област (СОСО)
- лектор по история на в държавните курсове и Висшето училище за телесно възпитание,
- автор на първата история по телесно възпитание.
Безследно изчезнал след 9 септември 1944 година.


След “справка” безследно изчезва Александър Дякович - виден столичен журналист, лектор по История на телесното възитание и автор на първата история по предмета. Несправедливото решение, плод на интрига, десетилетия оспорва Борислав Йорданов - първият българин с висше образование по телесно възпитание, участник за България в Световните студентски състезания по тенис в Дармщат през 1930 г., сътрудник на Българския олимпийски комитет (БОК) след 1931 г., технически ръководител на националните ни отбори по тенис и ски за олимпийските игри през 1936 г., ръководител на Българската делегация в Гармиш Партенкирхен и участник в състезанието, автор на над 300 публикации и още 17 неиздадени книги. Професионална дискриминация и оскърбления пъстрят цялото му житие (12).
По непроверени данни е обвинен Георги Гиздов, а по идеологически съображения – Димитър Григоров (13). Реабилитират ги сравнително бързо - с Окръжно № 234 от 27 септ. 1945 г. Гиздов и Указ № 26 от 25 февр. 1947 г. – Григоров.

Тази идейна възбуда кумулира нов механизъм за “направа” на събития. От нея учебният процес залинява. Възстановен е на 20 ноември 1944 г., но без хабилитирани преподаватели. Едва през април 1945 г. за професор по физиология е назначен д-р Драгомир Матеев, доказал своята ерудиция и задълбочени познания в тази област още през 1942 г., но елиминиран поради политически пристрастия (14). С встъпването в длъжност (септември 1945 г.) е избран и за директор. Той преобразява училището в културен център. Името му се свързва и с онези среди, които най-рано схващат необходимостта от научни изследвания в телесното възпитание. С негово съдействие се оформя интелектуална общност – Георги Разсолков (френски език), Евгений Теодоров (немски език), Живко Филипов (лека атлетика, борба, джиу-джицу), Димитър Печеняков (волейбол), Веселин Темков (баскетбол), Йордан Николов (народни хора), Юрий Браетски (корепетитор), Теодор Константинов (пеене).

Изискаността на миналите времена пренасят: д-р Добромир Добрев (обща физиология), д-р Димитър Ошанин (общо възпитание и психология), Васил Цонков (история на телесното възпитание), д-р Елена Капчева (италиански език), пор. Георги Аврамов (бокс и организация на телесното възпитание), д-р Екимов (лечебна физическа култура), Венцислав Ангелов, Коста Игнатов и Васил Люцканов (практически предмети).

“Набелязани”, каквато е практиката и през 50-те години са и: Цанка Тотева-Дражева, Драгомир Стоянов, Стоян Петров, Елена Иванова, Нено Ненчев, Димитра Маркова, Наталия Петрова. Така училището възпроизвежда своята същност – тенденция на 60 години!

С аргументи статута на училището е променен, както и символите. Началните усилия са на Централния съвет за физическа култура и спорт (ЦСФС). Подкрепя ги и приетия през 1947 г. Закон за висшето образование. Измененията са в границите на заложената доктрина. Терминът телесно е заменен с физическо, което определя титулът – Висше училище за физическа култура (ВУФ). Повлиява и заповедта на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК) - № 440 от 3 февр. 1950 г.

Възприетата схема е с положителен знак – замислят два факултета – педагогически и спортнопедагогически; от четирите “сборни” катедри съставят 12; терминът лектор заменят с преподавател; въвеждат петобалната система за оценка; отличават студентите със стипендии; изборът на втора специалност е по време на стажа; въведен е задължителен курс по кънки (от 14 дек.1945 г.); приети са и първите чуждестранни студенти (27 окт.1948 г.) – от Албания, 6 на брой. Фон е символиката – образци за медали, значка, емблема и диплома.

Изучаваните предмети и дисциплини са във формираните 12 катедри:

  1. 1. Биология и научна философия;
  2. 2. Анатомия
  3. 3. Обща физиология и физиология на телесната работа и на телесните упражнения;
  4. 4. Хигиена и хигиена на телесните упражнения, медицински надзор, учение за физическото развитие на човека и антропометрия;
  5. 5. Лечебна физкултура, масаж, спортна травматология, първа медицинска помощ;
  6. 6. Психология и педагогия;
  7. 7. Теория и методика на телесното възпитание и физкултурни комплекси;
  8. 8. История на културата, българска история, история на физическата култура, съвременна организация на физкултурното движение и законодателство в различните страни;
  9. 9. Теория, систематика и практика на гимнастиката (обща телесна подготовка, земна и уредна гимнастика, художествена гимнастика, производствена гимнастика и строево обучение), малки и подготвителни игри, български народни хора и танци;
  10. 10. Теория, методика и практика на леката и тежката атлетика;
  11. 11. Теория, техника и тактика на спортните игри;
  12. 12. Теория, техника и практика на походни сръчности, игри, организиране на станове, летовища, събори и паради, туризъм, планинарство, зимен спорт, воден спорт, машинни спортове, конен спорт, военно обучение, спортна стрелба, фехтовка, авиомоделизъм, безмоторно летене и спортни строежи” (15).

От 17 юли 1947 г. юридическото лице зоват Ректор, а ректората установяват на ул. “Г. С.  Раковски” 157.

Липсата на собствена база компенсират със строежа на “Бараката” в кв.”Захарна фабрика” (29 ноем. 1945 г.), наричана сантиментално “Мимоза”. Наетата сграда на бул.”Евлоги Георгиев” 106 преустройват в общежитие, закодирано в поколенията като “Интерната”. В съседство е организиран студентски стол (на ул. ”Граф Игнатиев” 76 от 13 окт. 1947 г.). С правителствено решение храната е безплатна. Ползването регламентира Правилник. С предимство е въпросът за строеж на учебен корпус. Комисия в състав – Кирил Петров, Димитър Ошанин, Анна Белева представя варианти, но с протекциите на Георги Димитров дават на училището сградата на ул.”Гургулят” 36 (1948 г.). Едновременно ползват салона на “Учителската каса”, игрището на стадион ”Юнак”, възстановено от бомбардировките и с труда на студентите, хижа “Ел тепе” край Банско, брегът на с.Равда.

По целесъобразност, често под нормите на компетентността се провеждат реорганизации, които люшкат училището от едно ведомство към друго. От 1949 г. то е подвластно на Върховния комитет за физическа култура и спорт (ВКФС). Десетилетие по-късно е върнато в системата на образованието.

На 18 юни 1950 г. след импозантно тържество в Народния театър училището приема името на своя благодетел Георги Димитров. Пак тогава въвеждат задочен отдел (от 1950 г. с 25 студенти) и треньорска школа (1950 – 1964 г.) . Върху процеса рефлектира и чуждия опит – на педагозите Ксения Кузмина, Комаров, Корабов, Рудик, Пуни, Озолин, Марков, на гостувалите делегации от тогавашните Германска Демократична Република, Чехословакия, Югославия и Полша, Унгария, Румъния.

Изявите са от нов стил – щафетни обиколки, празници на училището и за 8-ми декември, Ботеви тържества. Надрастването им в международни е чрез две нови структури – Спортния клуб и Ансамбъла.

Инициативата за спортен клуб е от 13 юни 1946 г. Академичният съвет предлага той да се картотекира към Народния съюз за гимнастика и спорт (НСГС). Организирането му възлага на Нено Мирчев и Живко Филипов. На 31 ян. 1947 г. клубът е одобрен. Клаузи задължават студентите да членуват в него (повод за конфликти с дружество “Академик”), а преподавателите и служителите, ако желаят.

Първата изява е на Балканските игри в Любляна през 1947 г. Привилегията е за Лиляна Пешева и Мария Атанасова (баскетбол), Драгомир Стоянов (волейбол) и гимнастиците – Милка Андреева, Елена Попова, Саша Миронска, Костадин Байрактаров, Марийка Аршинкова, Руси Христов, Стефан Стойков, Васил Методиев, Борис Георгиев, Нено Ненчев. Подготовката им възлагат на асистентите Васил Люцканов, Коста Игнатов, Живко Филипов.
За средношколските спортни тържества в Прага заминава група от 27 студенти. Ръководители са директорът проф. д-р Драгомир Матеев, Кирил Петров и Коста Игнатов. В края на същата, 1947 г., вниманието е към проекто-олимпийците за зимните игри ( Сен Мориц, 1948) – Димитър Дражев, Младен Дойчинов, Георги Атанасов, Тодор Чипев.
На “разменни начала” на 2 юли 1948 г. група от 24 души, подбрани по известени критерии, участва в “Соколските тържества” в Прага, а следващата и в Международните ски състезания в чешкия курорт Шпиндлеров Млин (8).
На студентската спартакиада през пролетта на 1952 г. отборите на ВУФ печелят 22 първи места, от възможните 25. Месеци по-късно, със съдействието на ген. Владимир Стойчев клубът е с права за самостоятелни участия в републиканските първенства. Тогава председател е Иван Николов, а секретар – Никола Аладжов (16).

Не убягва и “Ансамбълът за художествени танци и ритмика”, първооснова на бъдещия “Културен клуб”. Главен ръководител е Анна Иванович, а художествен – Ефросина Григорова. Уреждането му поверяват на проф. д-р Др.Матеев, Кирил Петров и Стефан Петков (1 март 1948 г.) (8). Танцьорките са от висока класа и логично формират първия Държавен танцов състав към “Операта”. После се “пренасят” в Държавния ансамбъл за народни песни и танци (основан 1951 г.), отскоро именуван “Филип Кутев”.
Дълбоко съпричастен е и Борис Цонев – ръководител на танцовата група “Българска китка”, отличена със златен медал на Игрите на ХІ Олимпиада в Берлин през 1936 г., лектор във ВУФ от 13 март 1946 г., и преназначен за асистент на 18 май следващата година.

Научни цели. Като всяко отражение и научната дейност показва някои особености и бърза динамика. Динамика, която налага и толерира нов модел на управление – централизирания. До формирането му характера и посоката на науката определя Академичния съвет. Последиците са важни – създава се отношение и контрол. Илюстрация е решението от 18 декември 1946 г. “…да се изработи план за научната работа, като колективна задача на всяка катедра…”.

Още по-ясен е смисълът от сформирания на 5 май 1947 г. научен колегиум – коректив за потребите на академичната общност. Съставът му – д-р Добромир Добрев, Димитър Ошанин и доц. Димитър Григоров съсредоточава идеала и творческия потенциал на училището. Данните уверяват в реален принос съизмерен чрез обема на проучванията и стремежа за излизане от емпиричната същност на науката. За такова мислене и познание мотивира Българската академия на науките (БАН). Тя възлага на училището четири научни задачи, които го придърпват напред и му дават по-високи духовни критерии:

  1. 1. Активен и пасивен отдих и тяхното въздействие върху производителността на труда;
  2. 2. Физиологични и хигиенни основи за рационална организация на отдиха и свободното време;
  3. 3. Функционален ритъм на организма и ритмизация на трудовия процес;
  4. 4. Физиологични и хигиенни основи на съревнованието и ударничеството” (8).

И чрез тях е очертан нов релеф: създаден е фонд ”Научни изследвания”; утвърден е единен план за проучвания в естествени условия; въведени са атестации ; съгласуват научните звания - доцент за Кирил Петров, Анна Белева-Мирчева, Нено Мирчев (1947 г.) и д-р Николина Манчева (1949 г.). С тези основания подновяват позакърнели традиции – през 1950 г. излиза вторият Годишник на ВУФ, командироват за изследвания в чужбина, съдействат за нови звена – Държавно издателство “Физкултура” и Централен научноизследователски институт за физическа култура (ЦНИИФК), в рамките на училището от 1950 до 1953 г.

Сложен конгломерат, Центърът е със собствен стил, традиции и претенции. Ядрото му съставят научните сътрудници: д-р Кръстю Кръстев, д-р Любомир Илинов, д-р Илчо Илиев, Атанас Коларов, Иван Мангъров, Боньо Първанов, Елисавета Генова, д-р Екатерина Захариева, Петко Щерев, д-р Яко Афар, д-р Никола Георгиев, д-р Стамен Зотов. Директор е проф. д-р Драгомир Матеев.

Точно тази линия “нарушава” континуитета на българския спорт – в смисъл на нова концепция и възможности. Създава се обстановка за духовно производство – периодични научни сесии. Като първата от 9 до 14 април 1951 г. В подем са и студентските кръжоци обединени същата година в дружество. Начална е конференцията на 27 и 28 март 1953 г. Научен ръководител е д-р Йордан Русчуклиев, стожер на науката в училището, с нежна душевност, сам определил заника на своя живот.

През юни 1953 г. училището изживява пореден катарзис, по форма и съдържание ориентиран напред!

--> Продължение

Сподели във Facebook Twitter Share