УПРАВЛЕНИЕ НА ТРЕНИРОВЪЧНИЯ ПРОЦЕС ВЪВ ВОЛЕЙБОЛА – НЯКОИ СЪВРЕМЕННИ КОНЦЕПЦИИ. Статия на проф. Даниела Дашева, зам.ректор на НСА „В.Левски“ за volleycomment.bg
Публикувано на 19 ноември 2015
Европейското първенство по волейбол, на което България беше домакин през месец октомври 2015 остави у нас много емоции, но също така е и повод за размисъл и за отговор на редица въпроси като например – какво не ни достигна за да се изкачим на върха, когато бяхме толкова близко! Правилно ли е планиран и реализиран тренировъчния процес? Ефективно ли е управлението на спортната форма?
В тази материал няма да правя журналистически или емоционален анализ на представянето на нашия отбор (оценявам постигнатото четвърто място като голям успех). Ще се опитам, обаче да поставя акцент върху някои важни въпроси свързани с периодизацията на тренировъчния процес в съвременния волейбол и възможностите за управление на спортната форма.
Изключителната популярност на волейбола, неговата зрелищна и комерсиална привлекателност, промениха „драстично“ структурата и съдържанието на състезателния календар, не само в национален, но и в международен план. Изключително „наситен“ от важни състезания с продължителност на състезателния период в рамките на 7-10 месеца, а за някои водещи състезатели дори и целогодишен. Тази „експанзия“ се отрази и върху принципните схеми и модели на периодизация и води до преосмисляне на някои традиционни концепции на планиране. Какво ни говорят фактите:
- Един елитен волейболист днес играе над 60 мача годишно, което от своя страна води до редуциране, както на времето за възстановяване, така и на времето за ефективна базова подготовка;
- При клубните отбори (които играят около 40 мача годишно) между отделните състезателни периоди, времето, което може да се отдели за пълноценна подготовка е не повече от 3-4 седмици през преходния период и до 9-10 седмици през подготвителния;
- Клубните отбори, които участват в международни турнири играят между 5 и 8 мача в интервал от 3-4 дни, като в този времеви ход се провежда възстановяването след проведения мач, както и технико-тактическата и психологическата подготовка на състезателите и отбора за следващия.
От тук произтича и основният методически и управленчески проблем относно построяването на тренировъчния процес – намирането на съответния оптимум между целевите задачи, свързани със спортния календар и реалните адаптационни възможности на организма за тяхното реализиране!
Цялата статия можете да прочетете на: http://volleycomment.bg/naukata-i-sporta/
|
|
|