Специалността “Шахмат” съществува от 1983 г. и е основана от първия български гросмайстор Милко Бобоцов, завършил “Вдигане на тежести” към ВИФ “Г. Димитров”. Освен самия него, първи преподаватели също са и членът на Конституционния съд и бивш министър на правосъдието проф. д-р Теодор Чипев (СУ “Св. Климент Охридски”) и Павел Иванов – юрист и шахматен историк.
Обучението по Шахмат в НСА има за цел да изгради широкопрофилни специалисти по всички възможни аспекти на приложение на такъв сложен и многопластов социален феномен, какъвто е шахматът. Основи на спортно-педагогическото майсторство по шахмат; еволюция и история на шахматните идеи; теория /стратегия и тактика/ на шахмата; философия, психология и естетика на шахмата; компютри и шахмат; организация, съдийство и правилознание – това е само част от целевата проблематика, която превръща преподаването на шахмата във ВУЗ в една сериозна академична дисциплина с присъщите на този статут изисквания.
Успоредно с повишаване на спортните резултати, от студентите се очаква да придобият знания, умения и навици за работа с подрастващи от всички квалификации. Да управляват всички процеси, произтичащи от и свързани с шахмата. Да следят, изучават и прилагат положителните иновации в учебно-методичната и научно-изследователската теория и практика, както и да повишават своята ерудиция и развиват креативността си в посочените направления.
Студентите по шахмат трябва да се научат да работят в екип с останалите спортни специалисти и да открият в практиката многобройните допирни точки между шахмата и другите области на изява и стремеж към физическо и духовно съвършенство на човешкия индивид.
Oт създаването на специалността до момента в нея са се подготвяли следните по-известни шахматисти: В. Топалов, В. Спасов, Д. Божков, П. Генов, Н. Ставрев, М. Петров, П. Дренчев, И. Драгийска, С. Стоичков, О. Тодоров, Н. Ноев, В. Бунис, Н. Велчев, Ст. Иванов, К. Ангелов и мн. др. В момента зав. сектор “Шахмат” е гл. ас. Радислав Атанасов, а лектор на свободна практика е гм Кирил Георгиев. Редовен докторант към сектора е мс Лейла Димитрова с тема: “Изследване на стилово-техническото майсторство на елитни шахматисти и разработване на модели за усъвършенстване методиката за подготовка в шахмата”, а на свободна докторантура е мс Стефан Сергиев – вице-президент на БФШахмат, с тема: “Развитие на шахмата в България и влиянието на руската шахматна школа”. Други теми, които също очакват своето разработване под формата на дисертации, са: “История на шахмата в Гърция” на Андреас Атанасиадис и “Приложение на изкуствения интелект и програмните продукти в шахмата” на Крум Беровски – и двамата на свободна докторантура.
Сектор “Шахмат” допринася за популярността на шахмата предимно сред преподавателите, студентите и учениците от висшите и средни учебни заведения. За целта се организират етапи от общоученическите игри, студентски първенства, както и републикански първенства за различните възрастови групи – деца и юноши. Организират се и образователно-квалификационни курсове по съдийство и правилознание, както и курсове по линия на СДК и учебно-тренировъчни курсове. Най-общият фокус при определяне на политиката на сектора е в развитието на шахмата като образователен и възпитателен инструмент за въздействие върху обществото и неговите институции. Високото спортно майсторство също е подчинено на тази приоритетна цел.
За да получи кредити студентът се задължава да организира (съдийства) и изиграе по един уикенд турнир за семестър. Без тези 2 турнира студентите не се допускат до изпит. За проверка на теоретическите знания и практическите умения студентите преминават през текущ контрол на 15-то и 30-то занимание всеки семестър, като при оценка, по-ниска от “добър 4” не се допускат до изпит.
До изпит по специалност през 7-ми семестър се допускат само студенти със защитена курсова работа.
Разпределението на часовете по семестри по специалност, спортно усъвършенстване, УМП и стажантска практика отговаря на разпределението съгласно Учебния план за ТФ. Мястото на изпитите се определя също според Учебния план за студентите от ТФ.
Учебна литература
- Короли шахматного мира, В. И. Линдер, И. М. Линдер, М. 2001.
- Учебник – задачник шахмат, И. Л. Славин, М. 2000.
- Schachlehre – Ernst Bonsch, Berlin 1987.
- Защо изучаваме шахмат в училище?, Ю. Бланко, С. 2000.
- Программа подготовки юных шахматистов 1-4 разряда, Голенищев, М. 2000.
- Школа будущих чемпионов, Дворецкий, Юсупов, М. 1997.
- Школа высшего мастерства, Дворецкий, М. 1998
- Шахматы: наука, опыт, мастерство, М. 1990, Б. А. Злотник.
- Теория и практика шахматной игры, М. 1984, Я. Эстрин.
- The Chess Teaching System, 1998, U. Blanco.
- Шахматы – школе, М. 1990, Гершунский, Костьев.
- Мительшпил - План. Комбинация. М. 1960, П. Романовский.
- Шахматна енциклопедия, С.1989, Канджева, Тодоров, Кайкамджозов.
- Шахматная школа, М.1976, Авербах, Котов, Юдович.
- Аналитические и критические работы, М. 1986, М. Ботвинник.
- Мои великие предшественники, М. 2003, Г. Каспаров.
- Шахматная академия, Ростов на Дон, 2002, Ю. Авербах.
- Chess: knowledge, training, mastery, Б. Злотник.
- Моята система, А. Нимцович, С. 1951
- Стратегия и тактика. Курс шахматных лекций. Ростов на Дон, 2002, М. Эйве.
- Шахматы. Энциклопедический словарь. М. 1990, Карпов, Авербах.
- Учебник шахматной игры, М. 2001, Р. Рети
Уеб сайт на клуба по шахмат в НСА: http//:chessclub-nsa.hit.bg