История на катедра “Лека атлетика” по мандати:

Период 1945 – 1962 година
Ръководител катедра: проф. Живко Филипов

На работа във ВУФ съм от 1943 година. Тогава, веднага след връщането си от фронта бях назначен за лектор, а през 1945 год. на 02 април станах щатен преподавател и завеждащ катедра “Лека атлетика”. Успоредно с това участвах в създаването на катедрите и преподавах борба, вдигане тежести, спортен масаж, лечебна гимнастика и джудо.
Като завеждащ катедра от 1945 до 1962 година насочих цялото си умение и усилията си за издигане авторитета на катедра “Атлетика”, от там и на атлетиката, като спорт. В следствие на тези усилия хорариума на часовете по лека атлетика в учебния план на Института бяха значително увеличени, а катедрата бе водеща между катедрите във ВИФ.
Друга насока на работата ми, като завеждащ катедра, бе учредяването на научен студентски кръжок и подпомагане на неговата дейност, вследствие на което, нашите студенти с успех се представяха на националните студентски конференции и немалко техни доклади бяха премирани.
Много усилия бяха необходими да се осъществи и моята инициатива за включване на спортното усъвършенстване, като неразделна част от учебния план на Института. Така се създаде възможност за повишаване на спортно-техническата подготовка на студентите и се спомогна значително за тяхното израстване, като специалисти.
Формирането на кадровия потенциал на катедра “Лека атлетика” в началото ставаше в следната последователност. През 1946 год. за лектор в катедрата бе привлечен Тодор Кънчев, който от 1947 год. бе назначен на редовен щат. Следващия преподавател, назначен в катедрата през 1948 год. бе Митка Маркова. През 1951 год. преподавател стана Веселина Стоименова, а след нея и Александра Голчева. Константин Жалов е следващия преподавател в катедра “Лека атлетика”. Той бе назначен през 1952 год. През същата година, като хонорувани преподаватели работиха и Борис Попов и Йордан Кръстев. Следващата 1954 год., като щатни преподаватели бяха назначени Йордан Кръстев, Димчо Бъчваров, Петър Виденов и Стефан Станчев. Петър Виденов дойде от Българската секция по лека атлетика, а Стефан Станчев, след дипломирането си в Унгарската спортна академия. По-късно след конкурси на работа в катедрата постъпиха редица шампиони, рекордьори, водещи треньори и отлични педагози. Надявам се, че тази традиция продължава и сега.

След освобождаването на проф. Живко Филипов от катедрата и Института за Ръководител катедра “Лека атлетика” е назначен Ректора на ВИФ проф. Др. Матеев. За негов заместник е определен доц. Стефан Станчев, като отговорността за работата в Катедрата се поема от т.нар. “триумвират” в състав Станчев, Кръстев и Кънчев.
Разработен бе специален план за дейността на Катедрата, в който бе обърнато специално внимание на усъвършенстването и уеднаквяването на методиката на обучение по всяка отделна дисциплина от леката атлетика. В тази връзка, в продължение на цял месец в библиотеката на националния стадион “Васил Левски”, се провежда теоретико-методичен семинар, на който постоянно присъства и Ректора на Института. В последствие теоретичният семинар намира продължение в практико-методични занимания, водени от преподавателите, тесни специалисти в съответната група дисциплини. Ефектът от така проведения курс за усъвършенстване на преподаването в Катедрата е осезателен. Той е оценен високо и от проф. Др. Матеев, който в по-късно, споделя, че семинарът е помогнал много за попълване на неговите познания, а практическият ефект лично за него, се е изразил в започването на редовни бягания в парка.

По бележки на Ст.Станчев и Д.Бъчваров

Ст.н.с. ІІ ст-н Атанас Коларов е възпитаник на ВИФ “Г.Димитров”. Завършва института през 1950 г. със специалност “Лека атлетика”. Започва работа, като научен сътрудник в Научния институт към БСФС. Същевременно се занимава и с треньорска дейност. В последствие, във връзка с прехвърлянето на кадрите от Научния институт при БСФС към ВИФ “Г.Димитров”, Атанас Коларов е назначен за преподавател в катедра “Лека атлетика”, а от 1966 г. с решение на ректорското ръководство е определен за неин ръководител.

През периода на неговото ръководство (1966 – 1976 год.) акцентите в дейността на катедрата са в следните направления:

• подобряване на микроклимата във взаимоотношенията между членовете на катедрата
• подбор на млади кадри за преподаватели в катедрата
• подобряване на научната активност на преподавателския състав
• издигане значимостта на спортното усъвършенстване, като неразделна част от учебната програма в Института
• издигане на авторитета на катедрата и обвързването й с дейността на БФЛА
  

По спомени на доц. Д.Бъчваров

За ръководител на тази катедра бях избран през м. декември 1976 г. и продължих до м. октомври 1987 г., когато се пенсионирах.
Ръководството на катедрата поех от ст.н.с. Атанас Коларов. По това време в катедрата работеха 16 преподаватели. През следващата година в катедрата се върнаха отново доц. Й. Кръстев и доц. М. Бъчваров., а доц. К. Димитров бе освободен.
Структурата и организацията на работата се запазиха същите. Всички проблеми се обсъждаха нашироко в катедрения колектив, като предварително се подготвяха от ръководството й. Това беше основен метод на работа в катедрата по това време.
Отговарящ за учебната работа бе доц. Константин Жалов, който изпълняваше и функциите на зам.-ръководител на катедрата. За отговорник по научната работа, по-късно определихме доц. Михаил Бъчваров.
Акцентът на дейността ни основно бе насочен върху учебно-възпитателна, научноизследователска и спортно-масова.

1. Усъвършенствахме преподаването и обучението в 3-те факултета чрез бригадната форма, утвърдила се в тогавашната практика, с отговорници – хабилитираните и най-опитните преподаватели. Във всяка бригада включвахме, преимуществено, тясно специализиран преподавател в: бягане, скокове и хвърляния.
В бригадите към Треньорския факултет, т.е. за специализиращите лека атлетика, поставяхме преподаватели, работили и работещи в областта на високото спортно майсторство и самите те, имащи високи спортни резултати.
2. Системно обсъждахме, с цел усъвършенстване, методиката на преподаване на лекоатлетическите дисциплини на специални заседания-семинари. Обсъждахме учебни помагала и методически ръководства по лека атлетика на преподаватели от катедрата, както и други – предимно на руски език.
3. Специално внимание на отделяхме на спортно-методическа-та и педагогическата подготовка на студентите-специалисти по “Лека атлетика”, в зависимост от това дали са от Учителския или от Треньорския факултет.
За целта:
-  се изнасяха показни уроци или тренировки от преподавател от катедрата, които
обсъждахме заедно със студентите;
- самите студенти провеждаха с колегите си методически уроци по зададена тема под ръководството на съответния преподавател, завършващи с обсъждане;
- беше изготвен методически образец, по който се оценяваха студентите в ролята им на преподаватели: предварителна подготовка – план-конспект, място на занимание, уреди и др., външен вид, език, култура, спортна терминология, онагледяване, мястото му в заниманието, демонстрация, обяснения, интензивност, обем (повторения) и др.
- особено внимание се отделяше на учебната практика в училищата, спортните дружества, спортните училища и учебните школи, където студентите се усъвършенстваха през последния семестър от следването си, също така – държавен изпитен урок и тренировъчно занимание;
- лекциите за редовните студенти и специалистите се изнасяха от хабилитираните преподаватели, като съответните бригади изготвяха график за взаимно заместване. Така най-ефективно се използваха знанията и опита на съответните преподаватели.

По научно-изследователската и кръжочната дейност:

1. По отношение на научното и професионалното израстване на преподавателите от катедрата се беше утвърдила практиката да се обсъждат научни трудове, теми и планове за бъдещи дисертации, както и вътрешни апробации, което имаше решаваща роля за официалната им защита. Канехме специалисти от другите катедри, както и преподаватели от други ВУЗ-ове.
Важна роля изигра не само създадената атмосфера за научно и професионално развитите, но и годишното планиране и организация на работата, така, че да бъдат осигурени достатъчно добри условия за всеки преподавател, на който предстои повишение, защита на дисертация, хабилитиране. Това мобилизираше преподавателите. От друга страна ръководството на катедрата им осигуряваше творчески отпуски, намалена нагрузка чрез вътрешно заместване, специализации в чужбина, работа и изследване в националните отбори по лека атлетика и др.
Почти за всички преподаватели беше осъществена посочената по-горе специализация в: Москва, Ленинград, Киев, Варшава, Германия.
Освен това, специалисти от катедрата бяха изпращани за оказване на помощ и сътрудничество в: Мексико – Жалов, Станчев; Турция – Жалов; Гърция – Станчев, Лазаров, Антонов; Тунис – Станчев.
2. Системно се провеждаха научни конференции, повечето от тях – по време на утвърдилото се комплексно мероприятие – Състезанията за купата “Й. Николова”, в които участваха студенти, специалисти по лека атлетика, преподавателите от катедрата и от други ВУЗ-ове, както и преподаватели от чужбина. Това издигна авторитета на катедрата, още повече, че беше съчетано със съответната тържественост и масово участие от страна на всички студенти.
3. Участието на студентите в научните конференции беше резултат от работата на преподавателите със специалистите в кръжоците. Една част от тях впоследствие сами защитиха дисертации и станаха кандидати на науката.

През периода 1977-1987 г. от членовете на катедрата се хабилитираха 2 професори и 10 доценти. Бяха защитени 2 дисертации за “доктори на науката” и 12 за “кандидати на науката”.
Освен това – като аспиранти към катедрата защитиха дисертации 3-ма от Ирак, 1 от Кипър и 5-ма от ВУЗ-ове и спортни дружества.
Със собствени сили катедрата оборудва учебно-методичен кабинет, който помогна много за успеха на кръжочната дейност със студентите, най-вече благодарение на доц. Г. Кабуров.
За научно-изследователската и кръжочната дейност отговаряше доц. М. Бъчваров, подпомаган от доц. Н. Антонов.

Успоредно с учебно-преподавателската работа повечето от преподавателите в катедрата водеха учебно-тренировъчна дейност чрез т.нар. “спортно усъвършенстване”. То се считаше за продължение на учебния процес, а участващите в него – студенти, специалисти по лека атлетика, повишаваха своята квалификация и спортно майсторство. По-голямата част от тях бяха и състезатели на ФД “Академик” и Националния отбор по лека атлетика. В тази дейност катедрата имаше доста големи успехи, т. напр. н.с. Ст. Стойков, бе титуляр в националния отбор от 1979 до 1987 г., участва на финала на Олимпийските игри в Москва през 1980 г., постави национален рекорд и завоюва няколко републикански и балкански титли.
Освен това, катедрата организираше вътрешни първенства по курсове, които се посрещаха с голям интерес от студентите.
Една от най-ярките прояви на спортно-масовата работа беше учредяването и превръщането в традиция на състезанията за купата “Й. Николова” с участието и на лекоатлети от чуждестранни институти по физкултура. То се организираше съвместно със Спортния клуб и младежката организация на Института. От катедрата за тази дейност отговаряха доц. П. Бонов и гл.ас. Г. Мляков, които успешно и от сърце се справяха с работата.
Разкривайки накратко основната дейност на катедра “Лека атлетика” за посочения период от време, бих искал да подчертая, че бе създаден един сплотен, задружен колектив, в който членовете на катедрата още повече израснаха и се утвърдиха като специалисти и научни кадри от национален мащаб, а бяха търсени и в чужбина.
Много от членовете на катедрата получиха спортни звания:
- заслужил майстор на спорта – 4;
- майстор на спорта – 7;
- заслужили треньори;
- заслужили деятели на физкултурата;
- носители на ордени и медали.

В колектива редовно се провеждаха другарски срещи по повод лични и официални празници, повишения, хабилитации и др. Беше създаден оркестър от 5-ма преподаватели от катедрата, който допълваше задушевната атмосфера, както в катедра, така и в целия Институт.
Трябва да отбележа, че от съществено значение за успеха на посочените начинания и инициативи на катедрата, бе много доброто взаимодействие с помощния персонал на катедрата и института.
В личен план, трябва да подчертая, че се чувствам особено щастлив, че работих в продължение на 34 години в катедра “Лека атлетика” и имам най-хубави спомени от нейния колектив. От цялото си сърце отдадох силите и възможностите си да я ръководя в продължение на тези 11 години. До колко съм бил полезен – оставям на тези след мен да решат. Отлично работехме тогава с доц. К. Жалов и доц. Й. Кръстев.
Поклон и уважение пред паметта на онези колеги и приятели, които не са вече между нас!

След пенсионирането на доц. Стефан Станчев, административното ръководство на ВИФ “Г. Димитров” определя за ръководител на катедрата доц. Георги Лазаров, дпн. Този период се характеризира с ускореното подмладяване на катедрения колектив. В катедрата, като преподавател е назначена за гл. асистент Софка Попова, която до този момент е преподавател във ВТУ “Ангел Кънчев” гр. Русе. С конкурси за асистенти са избрани още Валентин Фильов, Огнян Миладинов и Ганка Иванова. Обявява се и още един конкурс за асистент, който през 1989 г. се печели от редовния аспирант към катедрата Марин Гъдев.
Освен с избора на млади преподаватели, през 1988 – 89 година за пръв път от членовете на катедрата се избират преподаватели за “професори”. Това са: проф. Константин Жалов, след защита на хабилитационен труд и проф. Георги Лазаров, който защитава “голяма” докторска дисертация. За доцент е избран гл.ас. Милчо Миленски, а гл.ас. Юлиян Карабиберов защитава успешно кандидатска дисертация, с научен ръководител доц. М. Бъчваров.

Представил: доц. А.Славчев, д-р

През мандата ми на ръководител катедра двама представители на катедрата бяха включени в най-високия научен форум към ВАК – Специализирания научен съвет по теория и методика на физическото възпитание и спортната тренировка. Проф. д-р Константин Жалов от 1991 до 1993 г. е председател на СНС по ТМФВ и СТ, а в същия период проф. дпн М.Бъчваров е член на същия съвет.
През този мандат, катедра “Лека атлетика” се утвърди, като един учебен и научен център с високо квалифицирани преподаватели, които издигнаха нивото на катедрата не само на катедрата, но и извън нея. Като един от най-показателните факти е огромният брой аспиранти, преминали, като възпитаници на катедрата.

Организационната структура на катедрата през този мандат е: Ръководител катедра: доц. М.Миленски, д-р, зам.ръководител по учебната работа: доц. Й. Йонов, д-р, зам.ръководител по научната работа: доц. Н.Антонов, д-р, зам.ръководител по материално-техническата база: гл.ас. А.Славчев.
Учебната дейност е подчинена на следните изисквания:

1.Изготвяне на календарни планове за всеки семестър и приемане на същите в края на предходния семестър.
2.Провеждане на контрол на физическите качества на студентите в началото на всяка учебна година.
3.Задължителни практически изпити по всяка дисциплина включена в календарния план.
4.Лекционните курсове да се водят от профилирани преподаватели.
5.Спортното усъвършенстване, като част от учебната работа по специалност, да се контролира водещите специалност преподаватели.

В кадровата политика дейността е насочена към:
     -своевременно предлагане на асистентския състав за повишение, съобразно изискванията;
     -насърчаване на асистентите към разработване на докторски дисертации;
     -предложения до Академичния съвет за хабилитиране на преподаватели.

Научната работа в катедрата е свързана със запазване и разширяване на традиционната научна конференция провеждана от катедрата през месец май и насърчаване на участието на младите научни работници в други национални и международни форуми със спортна тематика.
Спортната дейност е изцяло предоставена в правомощията на Председателя и Управителния съвет на КЛАСА. Провеждането на вътрешните първенства на открито и закрито е задължително. Големи усилия се влагат за организирането и провеждането на международния турнир на НСА “Нови звезди”. През това време той се провежда на новопостроената тартанова писта на централния стадион на НСА. А професионалния подход при организирането на турнира способства, както за издигане на неговото равнище, така и за издигане на имиджа на Катедрата, успяла да запази традицията и да съхрани състезанието за разлика от другите международни лекоатлетически състезания в България, които през този период от време изчезнаха от спортния календар.

Част от намеренията не се осъществиха, а по останалата част има още много какво да се желае, въпреки че кое-що беше направено. Ако трябва някого да виня за това, то аз съм първия, защото “дерайлирах” за осем месеца в чужбина. Мисля обаче, без да е оправдание, че демократичният хаос в страната след промените през осемдесет и девета не пощади и висшите училища и самите нас, отнемайки ни чувството за дълг и отговорност към професията. Днес пред прага на пенсионирането си виждам светлини в тунела. Страшно ми се ще, катедрата ни да добива все по-голям престиж, не чрез академични ръководители, каквито сме имали и ще имаме, а главно като авторитетно, всепризнато учебно и научно звено. Това естествено зависи щафетата предавана от колегите, които не са сред нас - доц. Й.Кръстев, доц. А.Коларов, проф. Г.Лазаров, доц. М. Миленски, д-р Т.Артарски, да бъде надеждно поета, а самоусъвършенстването и отговорността към работата да бъдат поне равни на онези, които дадоха не малко за авторитета на катедрата и още милеят за нея – проф.Ж.Филипов, доц. Ст.Станчев, доц.Д.Бъчваров, доц. Т.Кънчев, доц.К.Наков, доц. В.Стоименова и др.

На всички настоящи и бъдещи колежки и колеги пожелавам личен и катедрен успех! Един за всички и всички за един!

Да си ръководител на такава катедра, като катедрата по Лека атлетика, е трудна и отговорна дейност. Успешното ръководство изисква максимална мобилизация на професионалната компетенция, висока степен на проявление на управленски способности, а така също голям педагогически опит и лични човешки качества. Доколко тези критерии са намерили реализация за времето, когато ръководех този забележителен колектив от преподаватели, по-добре е това да кажат колегите. Но за мен бе голямо предизвикателство във времето на значими събития в развитието на образователната система, като акредитацията на институционално и програмно ниво, да представим по един съвременен и убедителен начин постиженията, съдържанието и перспективите в преподаването на леката атлетика в различните факултети. Акредитацията бе мощен стимул, за това, как да се усъвършенства учебната документация, какви нови моменти в обучението, тренировката и научните изследвания следва да въведем в нашата практика. Може да е нескромно, но изпитвам професионално удовлетворение от това, че успяхме да получим висока оценка при акредитацията и заедно с това да утвърдим и запазим традициите в спортното усъвършенстване, лекоатлетическия клуб “КЛАСА”, научно-изследователската работа.
Можем, без преувеличение, да кажем, че понятието “водеща” катедра не е шаблонно и лишено от съдържание за нашата Катедра. Много са основанията, които ни дават право да твърдим, че нашата катедра задава модела на функциониране на такова основно звено.
Достатъчно е дори само това, че студентите обичат и с готовност изпълняват изискванията на катедрата, че стремежът за придобиване на специалност Лека атлетика е постоянно висок, че също така притежаваме една съвременна научна лаборатория и колектив от висококвалифицирани и отдадени на професията си преподаватели. За всичко това си заслужава да работиш и дадеш всичко от себе си.
Ето защо, ако трябва най-кратко да характеризирам с какво ще се запомни времето, през което бях начело на катедрата, най-голямо удовлетворение за мен ще бъде признанието на колегите, че сме работили, като един задружен колектив, в който всеки е бил съпричастен към проблемите и стъпките в израстването на колегите си. И още – ако не съм успял да ускоря общия ход в развитието на катедрата, то поне не съм го задържал. Все пак щастлив съм, че съм имал такъв забележителен шанс в професията си.

Доц. Йонко Йонов, д-р

За периода 1999-2003 г. научно-преподавателският състав на катедра “Лека атлетика”, след пенсиониране на проф. К. Жалов, д-р, доц. К. Наков, д-р, проф. Г. Кабуров, д-р и проф. М. Бъчваров, дпн, се редуцира от 23 на 19 членове: 14 хабилитирани и 5 нехабилитирани преподаватели, от които 1 професор, 13 доценти и 5 главни асистенти, както следва:

1. Проф. Н. Антонов, д-р – зам. председател на СНС по ТМФВ при ВАК, член на АС, главен редактор на научно-методичното списание “Лека атлетика и наука”, член на редакционната колегия на сп. “Спорт и наука”.
2. Доц. П. Бонов, д-р – зам. ректор по научната работа при НСА, член на АС, вицепрезидент на Европейската асоциация на треньорите по лека атлетика, директор на Националното научно сдружение “Спорт, стрес, адаптация”, член на научното жури по определяне на европейските награди за научни разработки в областта на леката атлетика, член на редакционната колегия на сп. “Лайхстунгспорт” /Елитен спорт/ - издание на Германския спортен съюз, член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”.
3. Доц. П. Паскалев, д-р – ръководител катедра “Лека атлетика”, член на АС, зам. главен редактор на сп. “Лека атлетика и наука”, член на УС на КЛАСА.
4. Доц. Й. Йонов, д-р – член на АС, член на ЕС по учебната работа при НСА, председател на редакционната колегия на сп. “Спорт и наука”, зам. главен редактор на сп. “Лека атлетика и наука”, член на УС на БФЛА.
5. Доц. Б. Шишков, д-р – председател на КЛАСА, член на експертна комисия към ТФ, член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”.
6. Доц. Ст. Стойков, д-р – член на АС, председател на Комисия “Ветерани” при БФЛА, член на УС на БФ “Ветерани спортисти”, член на УС на СБГД “Юнак”, президент на Техническата комисия при Балканската асоциация на ветераните атлети, член на УС на АК”Академик”, контрольор към КЛАСА, член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”.
7. Доц. Е. Николов, д-р – член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”.
8. Доц. Ю. Карабиберов, д-р – член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”, член на УС на БФКФ, зам. директор на СНЦ.
9. Доц. С. Попова, д-р – член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”.
10. Доц. М. Гъдев, д-р – член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”, главен методист и кондиционен треньор към ДЮШ на ПФК ЦСКА.
11. Доц. Ап. Славчев, д-р – член на УС на КЛАСА, член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”, член на Съдийската колегия към БФЛА.
12. Доц. Д. Колева, д-р – член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”.
13. Доц. П. Петров, д-р – член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”.
14. Доц. О. Миладинов, д-р – член на УС на КЛАСА, член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”.
15. Гл.ас. Г. Мляков – член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”.
16. Гл.ас. Ст. Миланова – член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”.
17. Гл.ас. В. Фильов – член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”.
18. Гл.ас. Й. Брогли – член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”.
19. Гл.ас. Г. Иванова – член на редакционния съвет на сп. “Лека атлетика и наука”.

Средната възраст на членовете на катедра “Лека атлетика” е 53 г., като най-младият преподавател е на 40 г. Този факт е твърде обезпокоителен, защото явното застаряване не може да не предизвика проблеми, тъй като за преподаване в практическите занимания е необходима подходяща кондиция.
Последният конкурс за асистент в катедрата е проведен през 1989 г. Налага се незабавно да бъде обявен конкурс най-малко за две места, за да се компенсира навреме възрастовото изоставане.

През четиригодишния мандат /1999-2003 г./ научната дейност на членовете на катедра “Лека атлетика” беше многопосочна и твърде разнообразна. Тя включваше дейности във и извън катедрата. Основните от тях са:

І. Публикации
1. Книги, учебници, монографии и студии с монографичен характер:
     - Спортология – проф. М. Бъчваров, дпн
     - Лека атлетика – проф. М. Бъчваров, дпн
     - Бягане за издръжливост и адаптация – доц. П. Бонов, дпн
     - Спортно ходене – доц. П. Петров, д-р
     - Монография – скок на дължина – доц. О. Миладинов, д-р, Доц. Д. Колева, д-р
2. Статии – над 50 статии в наши и чужди списания с около 200 автора.
3. Списание “Лека атлетика и наука” – две издания /І и ІІ брой/.

ІІ. Научни конференции – през мандата 1999-2003 г. катедра “Лека атлетика” проведе четири международни научни конференции на които бяха изнесени 48 доклада.

ІІІ. Защитени дисертации от членове на катедрата:
     - за дпн – от доц. П. Бонов, д-р
     - за доктор – от доц. О. Миладинов, д-р
     - пред официална защита – гл.ас. В. Фильов

ІV. Защитени дисертации под ръководството на членове на катедрата:
     - Димитър Миндов – ръководител доц. Е. Николов, д-р
     - Шакир Адемов – ръководител доц. П. Бонов, д-р
     - Теодорос Когас – ръководител доц. Ст. Стойков, д-р
     - Валентин Гърков – ръководител доц. П. Бонов, д-р
     - Михаил Каломирис – ръководител доц. Й. Йонов, р-л
     - Теодора Давидова – ръководител доц. Й. Йонов, д-р
     - Витон Николаев – ръководител доц. П. Бонов, д-р
     - Василиос Пападимитриу – ръководител проф. К. Жалов, д-р

V. Хабилитираха се или получиха по-високи звания – проф. Н. Антонов, д-р; в доценти – Ап. Славчев, С. Попова, М. Гъдев, Д. Колева, П. Петров и О. Миладинов. Освен това тече конкурс за професор към катедрата.

VІ. През мандата 1999-2003 г. член на катедрата, а именно доц. Й. Йонов, д-р беше заместник ректор по научната дейност на НСА “В. Левски”.

VІІ. През отчетния период членове на СНС по ТМФВ и СТ (включително и методика на лечебната физкултура) бяха проф. дпн М. Бъчваров и проф. д-р Н. Антонов.

VІІІ. За член на редколегията на списание “Спорт и наука” бе избран проф. д-р Н. Антонов.

ІХ. Като слабост в научната работа на катедрата трябва да споменем факта, че не можахме да се организираме и издадем планираните по групи дисциплини методически ръководства за тренировката в леката атлетика.

Учебната работа през мандата 1999-2003 г. в катедрата продължава положителните традиции, характерни за преподаването на предмета лека атлетика в трите факултета на НСА. Стабилността и квалификацията на преподавателите са гаранция за успешния учебен процес.
Преподаването на предмета лека атлетика има своите характерни особености, в зависимост от характеристиката на факултетите. Единственият проблем е различието в хорариума за учителската квалификация между тях. В тази връзка следва да подчертаем изключително малкия хорариум от часове, които са заделени за обучение във факултета по кинезитерапия – това обстоятелство не позволява да се разкрият широките възможности, които лекоатлетическите упражнения предоставят за решаване на задачите на рехабилитацията и оздравителния спорт. С още по-голяма сила това се отразява и на формирането на учителската квалификация в ІІІ курс. Общо за ІІІ курс с 28 часа е невъзможно да се придобият задоволителни навици и педагогически умения за преподаване на лека атлетика в училище.
В Учителски факултет са разработени адаптирани към изискванията на МОН програми, които имат изключителна приложна стойност. За съжаление, въпреки че има специален учебник по лека атлетика в този факултет, който отдавна е изчерпан, учебното ръководство за практически занимания, написано като приложение и допълнение на учебника “трие” рафтовете на печатницата вече четвърта година.
В Треньорски факултет – общ профил, също са разработени адаптирани програми за кондиционна тренировка със средствата на леката атлетика. Но и тук 28 часа, дадени в ІІІ курс за формиране на учителска квалификация, са недостатъчни.
В тази връзка предлагаме на Експертния съвет по учебната работа актуализиране на учебната програма по лека атлетика за втора специалност “Физическо възпитание” за студентите от ТФ и КТ.
В специалността лека атлетика програмата е изключително прецизирана, като последователно от проблемите на обучението се преминава към проблемите на тренировката във всичките им аспекти.
Изключително стриктно се решават проблемите на УМП и СУ.
Спортното усъвършенстване е организирано по следната схема:

1. Всички студенти от НСА, обучаващи се в специалност Лека атлетика, са задължени в рамките на учебната програма да посещават часовете по СУ.
2. В катедра “Лека атлетика” спортното усъвършенстване в специалността се провежда в следните направления:
а) усъвършенстване във високото спортно майсторство в рамките на лекоатлетическия клуб КЛАСА, с отговорник доц. д-р Б. Шишков и съответните преподаватели-треньори от катедрата;
б) усъвършенстване в спортното съдийство по лека атлетика в рамките на ССКЛА при КЛАСА, с отговорник доц. д-р А. Славчев;
в) усъвършенстване в педагогическата работа с подрастващи лекоатлети в рамките на ДЮСШ по лека атлетика при НСА;
3. Всички студенти от ТФ и УФ, обучаващи се в специалността Лека атлетика, в началото на всяка учебна година трябва да заявят в катедрата формата на спортно усъвършенстване, която ще водят.
4. Сформираните групи по СУ служат за база на учебно-методичните практики по лека атлетика, предвидени в учебния план. Учебно-тренировъчният процес в тях се провежда съгласно изискванията на учебните програми, приети от катедра “Лека атлетика”.
5. Ръководството, контролът и заверката на тези задължения на студентите се организира от катедра “Лека атлетика”, която определя водещите спортното усъвършенстване преподаватели.
6. Преподавателите, водещи специалност, заверяват семестъра на студентите-специалисти по лека атлетика само при наличието на подпис на преподавателя по спортно усъвършенстване.
7. Всички студенти, които не са включени в представителните отбори на НСА, трябва задължително да участват в състезанията от студентския спортен календар (вътрешен и национален) на 100%.

Освен това катедрата организира следдипломни и спецкурсове по проблемите на съдийството в леката атлетика, леката атлетика за инвалиди, леката атлетика в спорта за всички, височинна тренировка.
Разработена е и функционира успешно вече трета година една от най-добрите в НСА (по вид спорт) специализирана програма за подготовка на магистри по лека атлетика.
Усъвършенстването на преподаването по лека атлетика е изключително затруднено от липсата на съвременни аудиовизуални и компютърни комплектации за онагледяване на учебния процес. Катедрата със собствени средства, набирани по доброволен начин от членовете и спонсори, е решила самостоятелно малка част от тези проблеми.
Нискоскоростният Интернет и трудният достъп до него затрудняват изключително много провеждането на дистанционно обучение, независимо че катедрата на свои разноски разкри собствена Интернет страница, но нейното поддържане е изключително трудно.
Бюрократични пречки затрудняват поддържането и привеждането в експлоатация на лекоатлетическите съоръжения. В резултат на това добрата база с която разполагаме всекидневно се руши. Причина за това е безконтролния достъп от външни лица. Политановото покритие е амортизирано и се нуждае от незабавно обновяване. Лекоатлетическите съоръжения на закрито непрекъснато се наводняват с отходни води в резултат на което осветлението на залите е в критично състояние, мазилката на таваните се руши непрекъснато.
Силно централизираната система на ръководство на обслужващия персонал и финансиране на дейността не позволява на ръководителите на спортно-педагогическите катедри да решават текущите въпроси по осигуряване на учебния процес. Предлагаме да се въведе минимален лимит от средства за текущи разходи на спортно-педагогическите катедри за осигуряване на учебния процес.