На 10 май катедра „Психология, педагогика, социология“ на Национална спортна академия проведе за 24-ти пореден път ежегодната си научна конференция „Личност, мотивация, спорт“.

Академичният форум започна с кръгла маса, посветена на темата „Двойната кариера в спорта – реалност, проблеми, възможни решения“. Актуалността на проблематиката привлече интереса на преподаватели, докторанти и студенти на НСА.

Начало на официалното откриване постави проф. Татяна Янчева, ръководител на катедра „Психология, педагогика, социология“ и зам.-ректор по научната и международна дейност на НСА. С приветствие към участниците се обърна и ректорът проф. Пенчо Гешев, който поздрави организаторите от катедрата за високото качество на тяхната научна продукция и поощри активността на младите изследователи – студенти и докторанти. „С индивидуален план на обучение НСА създава условия за двойна кариера. Темата на форума е пряко свързана с образователните функции на Академията – да предложи двойна кариера на активните състезатели“, подчерта ректорът.

Сред официалните лица на откриването бяха също проф. Николай Изов, зам.-ректор по учебната работа, проф. Кирил Андонов, помощник-ректор, деканите на факултетите „Спорт“- проф. Красимир Петков и „Педагогика“ – проф. Огнян Миладинов.

Очертавайки тематиката на конференцията, проф. Янчева аргументира необходимостта от провеждането на дискусионна кръгла маса по проблема и акцентира: „Надявам се да намерим пътя към практиката, за да не остане науката само в университетите.“ С множество примери от научноизследователската й практиката като преподавател и от дългогодишния й практически опит като спортен психолог на националния отбор по художествена гимнастика, изобилстваше пленарният доклад на проф. Янчева. „Двойната кариера трябва да се разглежда през призмата на цялостната среда. Адаптацията след приключване на активната състезателна дейност е процес, към който всички ние трябва да имаме отговорност. НСА прави всичко възможно да предложи гъвкав подход, за да облекчи състезателите в обучението им, но работата на треньорите също е много важна“, заяви проф. Янчева.

Именно практическият ракурс на конференцията предопредели и знаковото участие на бележити български спортисти, постигнали успешна реализация в различни сфери – олимпийските шампиони Здравка Йорданова, проф. Петър Киров и ас. Тереза Маринова, олимпийската медалистка от Рио с ансамбъла по художествена гимнастика Ренета Камберова и нейната тогавашна треньорка Ина Ананиева, носителките на многобройни отличия по време на активната си състезателна кариера като баскетболистки - гл.ас. Мариана Борукова (преподавател в НСА) и Полина Хаджиянкова (докторант на НСА).

Те споделиха моменти от личния си опит на елитни спортисти, изградили блестяща спортна кариера и успешен професионален път в области, свързани със спорта.

Вицепрезидентът на Българския олимпийски комитет Здравка Йорданова, която е и преподавател в магистърската програма „Спортна журналистика“ на Академията  отправи благодарност към НСА за усилията да издигне спорта на академично ниво. Връщайки се към спомените за собствената си олимпийска подготовка, тя припомни колко ресурс е инвестиран във всеки един спортист – като труд и финансови средства. Държавата ще загуби този „капитал“, ако не се възползва от  изградените способности,  когато спортистът завърши състезателната си кариера. Трябва да се възползваме от опита на други държави, като Германия например, посочи г-жа Йорданова и допълни:„Работодателите трябва да осъзнаят, че бившите спортисти са по-организирани, работоспособни, отговорни. Те са развили много повече качества от останалите.“

В заключение на изразените мнения проф. Янчева обобщи насоките, по които трябва да се положат усилия: „Спортната среда трябва да бъде много подкрепяща – треньорите, федерациите, клубовете, родителите, образователните институции трябва да създадат условия спортистите да се обучават по време на спортната си кариера и да се развиват. Всички ние трябва да работим за едно – да създаваме условия за развитие на българския спорт. “

Научната програма на конференцията включваше общо 34 доклада, подготвени от 48 участника.