НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"

НСА за трети път в Антарктика

Веднага след завръщането си от о. Ливингстън нашият колега Дойчин Боянов ни разкри подробности от работата си и екстремните преживявания, с които се е сблъскал по време тазгодишната антарктическа експедиция:

„От 11.12.2016 до 23.01.2017 бе реализиран втори етап от съвместната програма с Български Антарктически институт за изследване на планината Тангра на о. Ливингстън, Антарктика. Това бе следващия етап от проекта с научно-спортна програма, като в хода на експедицията бяха реализирани основната част от задачите.

На 22.12.16 от лагер Академия разположен върху ледника Хърон предприехме изкачване по премиерен маршрут на връх Фризланд (Д.Боянов и Н. Петков). След достигането на връх Фризланд изкачването продължихме до достигането в югозападна посока на връх Св.Борис, което бе и първо изкачване на върха. След измерване с DGPS бе установено, че връх Св.Борис е най-висок в планината Тангра като надвишава с 6 м. считаният до сега за първенец връх Фризланд. От връх Св. Борис в югозападна посока достигнахме неименувана кота в главното било с характерно високо рамо, което нарекохме "Рамото Кук" в чест на капитан Кук, който за първи път е видял планината през 1775 г.

От 24.12.16 до 02.01.17 в условията на добра видимост бяха извършени фотограметрични заснемания на българския бряг в Южния залив на о. Ливингстън (Д. Боянов). Наред с това Н.Петков извърши измерване с DGPS на характерни точки от релефа, необходими за бъдещото рефериране на моделите.

На 28.12.16 предприехме изкачване на връх Лясковец. Основна задача бе повторното му измерване с DGPS след двугодишен период с цел да бъдат уточнени измененията в ледената шапка на върха за периода. Втората задача бе да се направи опит за слизането към връх Левски, който се намира в източна посока по главното било на планината. Влошаването на времето, след достигането до върха на Лясковец в условията на пълна липса на видимост, наложи продължаването към връх Левски да бъде прекратено.

15.01.2017. След продължителен период от лошо време се появи възможност за последно излизане в планината, като за тази цел бе избран неизкачваният до сега връх Симеон. За тази цел проучихме маршрут през ледника Хънтрес с възможност за достигане на западния гребен отвеждащ към рамото Кук и слизане към широкото седло под връх Симеон. След 9,5 км. и над 1600 м денивелация в тежки теренни условия върхът бе достигнат. По време на слизането ни от върха времето се влоши до ураганен вятър и липса на видимост. Всичко това наложи изкопаването на снежна пещера, в която тримата (Боянов, Петков и Хазърбасанов) прекарахме 4 часа, необходими за стопяването на течности, зареждане на ръчните GPS-и и кратък отдих. В 5:00 на 16.01.17 слизането към ледника Хънтрес бе подновено и след около 3 часа достигнахме превала Несебър, от където по план трябваше да бъдем прибрани с моторни шейни. По време на подхода към Несебър шейните претърпяват авария поради ураганният вятър и липсата на видимост, което наложи съдействие на колегите от испанската база Хуан Карлос I. На 16.01.17 в 11:00 с помощта на Йордан Йорданов, Роман Едуард и колеги от испанската база всички се събирахме в база Св. Климент Охридски.

По време на цялото ни пребиваване на о. Ливингстън оператора Н.Хазърбасанов засне кадри за бъдещият филм, който се очаква да се появи в края на годината, а останалите данни от измерванията предстоят да бъдат обработени и систематизирани в специален доклад, който ще бъде своевременно публикуван.

От 19.01.17г на база Св. Климент Охридски в Антарктика като част от геоложка програма на терен действа и доц. Александър Шопов съвместно с доц. Димо Димов (геолог) от СУ.“

Материлът е подготвен от Дойчин Боянов

 




   Всички


Сподели във Facebook Twitter Share